Много стартиращи компании са насочили погледа си към необичайни начини на зареждане на смартфони и таблети.
Kickstarter  наскоро представи проект за зареждане на такива устройства посредством лагерни и други запалени по този начин огньове. Нововъведението използващо термоелектричния ефект и е наречено FlameStower.
За разлика от много аналози с подобна функционалност, зареждането е предназначено не само за туризъм и къмпинг, но така също и за домашна употреба – например, в случай на прекъсване на тока. Благодарение на сгъваемите си размери и компактния си дизайн може да се постави дори над печката. Тегло на новият продукт е по-малко от 200 грама и има височина – 152 мм.
За да се зареди смартфон с помощта на FlameStower е необходимо нагревателният елемент да се постави над огъня и да се налее вода в специалния съд за това. Като източник на енергия в случая  се използва разликата в температурите. Захранването на смартфона или таблета се осъществява чрез  USB – порт.

Една жена се оплаквала от приятелката си на съседката. Съседката се опитвала да я утеши и я уговаряла да прости на приятелката си.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Не, злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да върша добро, когато всички около мен лъжат, предават ме и  ми напакостяват?
– Ще ти разкажа една история, – казала съседката.
Живял някога един човек. Той поискал вечерта да бъде светла, за да не пали свещи и зимата да бъде топла, та да не пали печката. Но тъй като в природата всичко си вървяло в определен ред, така и продължило, никой не се вслушал в жалбите на този човек.
Разсърдил се човекът и казал:
– Така ли? Няма да паля тогава свещи вечерно време и печката през зимата няма да клада.
Но въпреки всичко нищо не се променило.
– Ама, че глупак, – прекъснала жената съседката. – На кого друг освен на него е нужна светлина вечер и топлина през зимата?
Тогава съседката се усмихнала и на свой ред попитала:
– Тогава защо ти правиш същото?
– Аз? – изненадала се жената
– Да ти. Защо гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява тъмнината? Защо не запалиш огъня в своето сърце, когато наоколо духа хлад от студените сърца на хората? Вместо да седиш в тъмнината и да очакваш някой да ти посвети, не е ли по-добре да „запалиш свещ“ и да посветиш на другите? Тогава и другите ще видят доброто и заедно ще тръгна със тебе към него. Вместо да седиш на студено, сгрей не само своето сърце, но и сърцата на другите и тогава ще видиш, как хладния повей ще се превърне в топъл бриз.

В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.

Гостите са на вратата, а с чая няма какво да им предложите. Това не е беда. Тази торта може да приготвите за броени минути. Важното е в дома си да имате необходимите продукти и микровълнова печка.
Ето какво ви е нужно за тортата: 1 яйце, 4 супени лъжици мляко, 4 супени лъжици захар, 2 супени лъжици захар, 3 супени лъжици брашно, 1 супена лъжица нишесте, 3 супени лъжици растително масло, ванилия, сода бикарбонат.
Приготвя се по следния начин.
Смесете всички съставки и ги поставете в съд за микровълнова печка. Печете 5 минути при мощност 700. При по-голяма мощност са достатъчни и 3 минути. Залейте печенето с любимия си крем. В този случай може да се използва 200 грама сметана с три супени лъжици захар.
Приятен апетит!

Една жена се оплаквала от съседката на приятелката си, защото я била обидела. Приятелката ѝ я увещавала да прости, но жената била непреклонна.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И въобще, защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да правя добро, когато хората ме лъжат, предават и ми причиняват болка?
– Ще ти разкажа една история, – казала приятелката ѝ. – Живял един мъж. Той помолил Природата да направи така, че нощно време да е светло, за да не пали свещи, а през зимата да бъде топло, за да не кладе печката. Но Природата тъй като знае, кое е най-добре и как нещата трябва да бъдат, не обърнала внимание на молбата на човека.
Мъжът се ядосал и си помислил: „Добре тогава! През нощта аз няма да запалвам свещта, за да ти светя, а през зимата няма да кладя печката, за да те топля. Даже ще отворя прозорецът, за да не остане никаква топлина в стаята. Тогава ще видиш, колко студено ще ти бъде.“
– Какъв глупак, – прекъснала разказа на приятелката си жената. – Нима той смята, че със свещта свети на Природата и с печката я топли? Та това е необходимо само за него. Природата сама ще се погрижи за себе си.
– Но ти правиш същото, – казала приятелката.
– Аз? – учудено възкликнала жената.
– Да ти. Защото гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява мрака. Защо не запалиш огън в сърцето си, когато духа студен вятър от сърцата на хората?
Не е ли по-добре, вместо да седиш на тъмно и да чакаш някой да „светне“, сам да „запалиш светлината“ и така ще послужиш не само на себе си, но и на другите. Тогава ти сам ще видиш пътя, по който да вървиш, ще го видят и останалите, и тогава ще вървите заедно хванати ръка за ръка.
И вместо да седиш на студено и да чакаш някой да те стопли, стопли сърцата на другите хора и тогава от тях няма да струи хлад.