В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Може. Но досега нито един човек не е доживял до това. Във вашия мозък паметта, например, е 2 квадрилиона байта. Представете си,  той е видеокамера, която е включена денонощно и прави запис с добро качество, в него има място за 300 години.
Ако говорим, за броя на езиците, които можете да научите за цял живот, то се определя от количеството години, които ще живеете и старанието, което ще приложите.
Лимитът се определя от продължителността на живота, а не от паметта. Хората, които казват: „Мозъкът ми е претоварен“, просто не могат да го използват както трябва.
Такива лесно можеш да разбереш. Представете си iPod, на който има милион песни. Трудно можеш да намериш, коя да е ако нямаш добра система за навигация.
Добра навигация имат тези, които се учат и непрекъснато се усъвършенстват.

Ако сте сериозни в желанието си да израстнете духовно силни и здрави, е необходимо да развиете един основен навик – да запаметявате стихове от Писанието.
Трябва да се чете Библията, да се запомня и спямо наученото да се действа.
Някой може да каже, че няма добра памет, но той помни много добре телефонни номера и дати, песни, които вече са ретро, имената на любимите си играчи в даден спорт и какво ли още не. В случая става дума за това, кое е важно за вас да помните.
Умението да се помни е действие, което като повтаря многократно дава добри резултати. Установено е, че при запаметяване на откъси от Писанието, мозъкът започва да помни в други области още по-добре.
Защо е необходимо да запомняме части от Библията?
Не винаги ще имате Библии пред вас. Когато разговаряте с някого и имате Божието Слово в ума си, вие по-добре ще му свидетелствате за Божието действие на земята, за Неговата благодат и спасение.
Ако сте запомнили части от Писанията, независимо къде се намирате, можете да разсъждавате върху тях и да ги свързвате с конкретна ситуация.
Ако до сега не сте опитвали да запоняте стихове от Библите, започнете от днес. Ако запомняте по един стих на седмица, за една година ще знаете вече 52 стиха наизуст. Ако продължавате упорито в тази насока, ще разполагате с части от Библията винаги, когато ви се налага, без да я имате пред себе си.
А това ще ви помогне да направите Библията жива за вас, така както никога не е билa до сега.

Децата са изпели редица великденски песни и химни в църквата „Свети Три светители” в Париж. Те са възпитаници на Сергиевопосадския дом „Преодоляване“ за слепоглухи.
Представители на хора, участвали в благотворителен концерт в католическата църква на Св. Елизабет Унгарска в Париж. Те взели участие в Божествената литургия на 27 април.
С благословията на епископ Нестор, след богослужението децата са изпели редица пасхални песни и химни.
Сергиевопосадския център е единственото място в Русия с тясна специализация в областта на рехабилитацията и възпитанието на деца с увреден слух и зрение.

През следващата година в живота на Тони настъпи благодат. Той беше останал само с брат си и баща си, майка му беше починала преди 9 години.

В дома им дойде Ева, албанска емигрантка, малко грозновата с къдрава, тъмна коса и енергия за двама. Тя излъчваше топлина, която разсейваше мрачната атмосфера, която беше създал баща му.

Говореше, когато баща му мълчеше, а вечер на двамата с брат му пееше песни. Тони чувстваше утеха от разливащия се мелодичен глас.

Ева имаше силен характер.

Когато Тони с брат си лягаше вечер , тя идваше завиваше и ги целуваше. Всяко от децата очакваше с нетърпение тази целувка, като кутре млякото си.

Мащеха ли? Не! Тони отново беше намерил своята майка.