Френският поет дадаист Тристан Тцара измислил “ метода на нарязването“.
При него текст на песен се нарязва на парчета с ножица. А получените фрагменти се използват за съставяне на нов текст, който много се отличава от изходния.
Тази техника е популяризирана от писателят битник Уилям Бероуз, които с нейна помощ е написал няколко романа. За разлика от дадаистите, Бероуз залепвал парчетата в нов текст не в произволен ред, а по смисъл.
Този метод на „нарязването“ е намерил широко приложение сред музикантите.
Например, по такъв начин са написани текстовете на някои песни на Дейвид Боуи. Водещият на Radiohead Том Йорк разбърквал в шапка редовете за написване на текст и ги използвал във всички песни от албума „Kid A“.

Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.

Един композитор, известен със своята съвършена бездарност, написал песен по стихове на Шилер и дълго уговарял Брамс да я чуе.

Брамс се съгласил.

– Харесва ли ви моята песен, господин Брамс? – с вълнение попитал композиторът ставайки от пияното.

– О, превъзходно!

– Много съм щастлив!

– И аз също, – казал Брамс и облекчено въздъхнал. – Знаете ли , слушайки вашата песен, се убеждавам, че това стихотворение на Шилер, въпреки всичко си остава безсмъртно.

Тази невероятна гора се намира в Полша до град Гръфино. Наричат я „Кривата гора“ или „Пияната гора“.

400 борови дървета тук растат с изкривени стъбла на север. Те били посадени през 1930 г.

Никой и до сега не знае, защо растат така.

Някои предполагат, че е имало силни ветрове, които са изкривили дърветата. Други твърдят, че тези дървета били посадени специално за направа на мебели.

Най-интересната версия е, че селекционерът е решил да посади гора, където хората не могат да се загубят, защото дърветата са изкривени винаги на север, но за да въплъти идеята си му попречила Втората световна война.

В гората има необичайна атмосфера. Интересен е фактът, че в тази гора не може да се чуе птича песен.

Когато Тейлор Карпентер се родила, трябвало да я носят на голяма възглавница. Била й поставена диагноза „вроден дефект на костите“.

Хората с такава диагноза се раждат с дефект на съединителната тъкан или без възможност да я произвежда, поради липсата на колаген тип 1.

На 19-годишната Карпентер костите са много слаби. Тя се придвижва с количка. Дребна е на ръст, но е трябвало да претърпи множество операции, за да се имплантират метални пръчки в краката, ръцете и гърба.

През тази година е издала първия си албум с 10 песни. Музиката й е вдъхновяващо свидетелство, което е докоснало много хора.

Шест месеца след като се е явила на прослушването, за да участва в една група и е била приета в нея, тя е казала, че е написала песен. Берихил разказва, че го попитала дали е слушал някоя нейна песен. Малко след това взела китарата и изпяла песента си „Ти си ми нужен“. Скоро била поканена в студио, където песента била записана.

– Аз се моля и благодаря на Бога за всеки нов ден в живота ми и за моето прекрасно семейство. Ако съм изправен пред болката по време на деня, аз обикновено просто спирам и се моля тя да спре, и ако тя продължава аз вземам лекарството,- каза Тейлор – Имам много висока поносимост към болка, бели ме всяка кост и все пак Бог ми дава сили всеки ден. Смятам да следвам Господа и да отида там, където Той ме води. Надявам се да напиша още песни.. Знам, че Бог има план за бъдещето ми и Му се доверявам напълно.

Карпентер заяви, че нейните песни са дадени от Исус.

– Исус е единственият ни източник на любов, сила, надежда и мир. Когато пея, Светият Дух пее през мен и докосва сърцата на хората и им дава надежда, – каза тя