Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

Това е едно от най-необичайните същества в природата. Като цяло изглежда сякаш има бъг в дизайна си.
Това насекомо има вид на пчела, но размаха на крилете му напомнят на пеперуда. Това би било оправдано с мотива, че пчелата и пеперудата са насекоми, но за да се оправдае съществуването на такова насекомо, което е сходно с птицата, това е много по-трудно.
Когато посетите Британските острови, можете да се спрете и да почувствате мирис на флокс и да наблюдавате пърхащи колибри.
Ако се вгледате по-внимателно, сред тези жужащи, заети същества, гълъбовата опашка изглежда точно като тях.
Тя също виси във въздуха, но няма клюн. Вместо това има дълъг език, известен като хоботче, който е разделен от център до края и служи  за облекчение при почистването.
Гълъбовата опашка се отличава от останалите такива насекоми по това, че  е дневно такова, не се крие от дъжд и не умира при снасяне на яйцата си.

Три пеперуди летели около горяща свещ. Започнали да разсъждават за природата на огъня.
Една от тях отдалеч обиколила пламъка, върнала се и казала:
– Огънят е светлина.
Друга приближила малко пламъка и си опарила крилото. Когато долетяла обратно при другите, казала:
– О, гори!
Третата отишла съвсем близко до огъня, изчезнала в него и не се върнала. Тя разбрала каквото е искала да узнае, но не е могла да го каже на останалите.
Много често някой говори за нещо, за което не знае точно какво е, но се опитва нещо да научи и поправи. Преди да изправяш света, първо изправи себе си и приведи в ред живота си. Ние не можем да изменим света, но можем да дадем най-доброто от себе си, на което сме способни.
Ако ви е нужна енергията на огъня вземете я, но не изгаряйте в него.

Беше лятна вечер. Прозорците бяха широко отворени. Около трапезата се бе събрало цялото семейство. Огромна нощна пеперуда влетя  лудо вътре и започна да се удря в светещите лампи.
Баба суеверно се прекръсти и гледаше с широко отворени от уплаха очи фините сиви крилца, които се блъскаха в четирите ъгъла на стаята. Колко е прелестна в своята уплаха!
Петър се нае да хване пеперудата. Изтича да вземе мрежата. Улавя я. Пусна я на свобода и се върна победоносно.
При появата му всички се разсмяха. Петър се огледа в огледалото и видя пеперудата кацнала на ревера му с прибрани крилца.
Изумлението му прогони уплахата на баба. Даже пеперудата й се стори много красива.
Не става ли така понякога и с някои възприети идеи? Подгонват ги с възмущение и изведнъж забелязват, че те не са ги напуснали, а ги носят на
себе си като значка пред очите на всички.

Един човек вървял и си шепнел:
– Господи, проговори ми.
Тревата на поляната прошумоляла, но човекът не я чул….
Тогава той извикал:
– Господи, моля те кажи ми нещо!
Гръм и светкавици отекнали в небето, но човекът не им обърнал внимание…
Той се огледал наоколо и казал:
– Господи разкрий ми се! Искам да те видя.
Звездите ярко засияли на небето, но човекът не ги забелязал….
Той отново извикал:
– Господи, покажи ми видение!
Нов живот се зародил през пролетта, но човекът останал сляп за това…
Той заплакал отчаяно:
– Докосни ме, Господи и нека разбера, че ти си тук!
Господ се спуснал и докоснал човека….
Но човекът махнал от рамото си пеперудата и се отдалечил….