И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо, колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.
Архив за етикет: пепел
Село издълбано в скалите
Село Кандован е разположено в северозападен Иран. То е известно не само за красотата на природата си, но и с уникалните си жилища.
Повечето домове са издълбани в пещерите под формата на конус, образувана от вулканична лава и пепел. Общият пейзаж прилича на гигантска колония от термити.
Жителите на Кандована твърдят, че селото им е на повече от 700 години. То е било създадено за укритие от приближаващата монголска армия. Тези жилища се наричат Каран, което на тюркски буквално означава пчелни кошери.
През годините хората са разширили жилищата си. Сега пещерите са разделени на няколко етажа. На тях се намират стаи, навеси, дрешници, места за животните. На някои от тях има балкон, прозорци, врати и стълби издълбани в скалите.
Пещерите са едни от най-енергийно ефективните домове в света. Те предоставят достатъчно изолация през зимата и защита от летните горещини.
Призрачния град Централия
Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.
Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.
През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.
През 1854 г. голямата минна компания Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.
Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.
След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.
През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.
През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.
В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.
Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.
Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.
Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.
Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.
На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина 45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.
Лекуване с печка
В Русия печката не е била само за приготвяне на храна, но и за лечение. Ако в семейството се роди недоносено дете, те го „допичали“.
Извиквали някоя стара жена, която слагала бебето в лопатката и тя го слагала в печката.
Имало правило, всеки член от семейството трябвало поне веднъж в седмицата да постои в руската печка, за да бъде красив и здрав. Днес печката може да ни помогне да се справим с различни болки.
Ако ви боли гърба вземете нагорещена тухла от печката и я поставете на болното място. От друга страна тухлата става и за инхалатор. На затоплената тухла сложете билки и вдишайте ароматния дим.
При простуда човек ляга на печката, слага ходилата на краката си върху буриите й и ги държи толкова дълго, колкото може да издържи. На сутринта от неразположението не е останало нищо.
В руската печка температурата не расте, както при обикновените печки. Тя дълго време остава постоянна.
Ястията печени във фурната й стават задушени и здравословни. Задушени ястия могат да се приготвят и в съвременна печка, но за целта се изискват глинени и порести съдове.
Съществува стара рецепта за укрепване на зъбите. Ако разтворите пепел във вода и пиете от разтвора, това помагало на зъбите. Особено се цени пепелта от липа.
Ако смесите пепел със сол и изплакнете гърлото си, не остава и следа от възпалението му. А знаете ли, че пепел от бреза е полезна при стомашно разтройство?
Руска печка, чудо и преимущество.
„Екологично“ погребение
Шотландска компания е разработила процес за бързо разлагане на трупове, който много се различава от обикновеното погребение или кремация.
Процедурата наречена ресомация много прилича на естествения процес на разлагане, но при обикновени условия това става за десетилетия, а тук в специална камера с помощта на изкуствен метод, се извършва само за няколко часа.
В крайна сметка остава шепа пепел, като след кремация, но в случая не се отделя въглероден диоксид в атмосферата. Процедурата става по следния начин. Тялото се потапя във воден разтвор на калиев хидроксид и се нагрява до 180 градуса.
Уникалната процедура може да придобие популярност между хора, загрижени за околната среда.
Забележете, за да се загрее пещта за кремация е необходима толкова енергия, колкото е средното потребление на такава за един дом в интервал на една седмица.
Предимствата на ресомацията са, че тя не изисква специално място, характеризира се с по-малко емисии на въглероден диоксид и при процеса се използва 8 пъти по-малко енергия. Тъй като при процедурата се разтварят само органични съединения, то колените и бедрените имплантанти ще останат неповредени, така че ще могат да бъдат използвани и по-късно.
Въпросът дали ще използваме такъв вид погребение зависи от индивидуалното ни решение, съобразено с традициите, желанията и предпочитанията ни.