Това е човек с травмирани звукови сензори. Обикновено той се защитава от варварските звукове и от тяхната какафония.
За аутистът най-комфортна се явява тишината. Само в такава благословена тишина се раждат божествени звуци.
Такъв, например, е бил Лудвиг Ван Бетховен, Той е оглушал напълно в края на живота си, но въпреки това не престава да твори. Работите му по никакъв начин не са израз на аутизма.
Може би глухотата му е реагирала на шумовите проявления на обкръжаващия композитора пейзаж.
Повечето от този вид хора обичат да четат. Предпочитат поезията, философията и научната фантастика.
В нощните бдения с отправен взор към звезното небе, край тълпящите светлини от осветителни тела, тези хора получават истинско наслаждение.

Всяка зима в китайския град Джингуетан разтваря врати истинска страна на чудесата, където всеки желаещ може да види най-удивителните и невероятни скулптори, създадени от най-добрите майстори на света.
Преминава още едно феерично събитие на територията на националната гора в Джингуетан, която в този период се преобразява до неузнаваемост. Гигантска скулптура на непознати същества, красив принц, приказни замъци и величествени сгради, срещу които бледнее най-модерните архитектурни шедьоври, са сред малкото, които очакват посетителите на фестивала тази година.
Първата в експозицията от безброй скулптори на фестивала е станала снежната църква, за построяванвто, на която са се трудили 8 човека и е отнело време за около седмица. В тази векичествена постройка могат да се помести цяло семейство, в чиито вени тече аристократична кръв.
Усърдната работа продължава две седмици но интересната скулптура „Дивите коне“ е едва на половина. Хао Мин китайски скулптор, чиято скулптура „Дивите коне“ има всички шансове да стане най-добрия шедьовър на  Джингуетанския фестивал за 2013 г. казва: „За да се създаде такава голяма и невероятно сложна скулптура са необходими три неща: талант, търпение и топли чорапи.“ Моделирането става при температура  минус 15 градуса.
Националната гора  Джингуетан се разпростира на 200 кв. км  и е една от най живописните области в провинция Цзилинь. Девствената природа на това място е живописен пейзаж върху стръмни възвишения и буйна гора, в която има повече от 30 вида дървета.

Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?

Вдъхновен от естественото съхранение на водата, кондензирана от листата на растенията дизайнерът Anurag Sarda е създал система, използваща този принцип. Тя събира водата, филтрира и я  прави годна за употреба. Захранва се от слънцето. Температурата на повърхността на термостата винаги е по-ниска от точката на оросяване на околния въздух, което кара капчиците да се формират и да се промъкнат през въглеродни и пясъчен филтърни пластове, разположени в „стъблото“. В зависимост от ниво на влажност могат да се съберат до 15 литра вода всеки ден.
Такова устройство би било добро за селска къща или вила. Неговия външен вид  напълно се вписва в пейзажа и средата.
Не е ясно къде точно акумулираната вода се съхранява, на дъното на „стъблото“, някъде в подземен картер или в устройство способно да прехвърли водата точно там, където е необходимо в дома или на улицата.
Има един малък недостатък, 15 литра са съвсем недостатъчни. Ако се поставят няколко такива устройства може да се осигури вода за нуждите на едно семейство. За сега не е уточнено колко високо ще бъде това устройство и каква част от него ще бъде под земята.

Днес техникът беше тук, за да оправи екрана, така се нарича тук прозорецът. Като постои няколко седмици в болницата, на човек му се иска да смени програмите, не че има голям избор, но степният пейзаж ми бе дошъл до гуша, а планините безумно ме отегчаваха.

Помолих го да сложи гора. Мисля, че тези изкуствени прозорци не са лоши.

Истинската гледка отвън е всичко друго, но не и ободрителна…. Горкият санитар е с оперирано чувство за хумор.

Оттатък се виждат краят на паркинга и някакъв навес. Подържаните градинки се намират от страната на другото крило. Не зная, но дори гледката да беше по-хубава, пак не можеше да се мери с екрана.

Знаете ли как се симулира едно денонощие на тези екрани?

Картината, която се вижда, се изменя. Започва с утринната светлина, която се усилва по обяд, а вечерта намалява силата си. През нощта блестят точиците симулиращи звездите. И всичко това е в размер, два на три метра.

Там отзад има светлинен източник, над който един електронен дигитален часовник за 24 часа произвежда 650 нюанса в светлината. Сега се разработвали движещи се изображения, дървета, които се огъват от вятъра, вълни, които се разбиват в скала, облаци, които пълзят по небето.

Можело да се ангажират метеоролози, които да подготвят нещата реалистично, с купести облаци, порой, далечни светкавици и така нататък. Това ми изглеждаше страхотно. Но докато стане тая работа, сигурно ще минат доста годинки.