Бразилският скитащ паяк или банановият паяк е най-отровният известен такъв. Той е един от най-големите видове паяк в света.

Често се среща в тропическите гори на Южна Америка. Израства до 13-15 см.

През нощта тези паяци се скитат в джунглата, оттам и името им, за да търсят храна, а през деня се крият в тъмни и влажни места в близост до човешките жилища.

Ухапването му е много болезнено и отровата съдържа невротоксин, който причинява загуба на мускулен контрол и затруднено дишане, което води до парализа и в крайна сметка до задушаване.

Интересното е, че при ухапване бразилският скитащ паяк не винаги инжектира отрова, това се случва само при 30% вероятност.

Паяците са отлични ловци, те си добиват храна благодарение на ефекта на изненадата. Крият се на незабележимо място, изчакват момента и атакуват плячката си. Но някои паяци са измислили  много по-интересна стратегия.

Съществуват няколко вида паяка, които отразяват ултравиолетовите лъчи, те правят цветята по-привлекателни за пчелите. Тази необичайна стратегия използват паяците – раци, които примамват плячката си, вместо да чакат тя да попадне в мрежата им.

Болшинството от изследваните от този вид паяци в Австралия, Европа и Малайзия правели това на корените и листата, а други на ярките цветове на растенията.

Паяците, които ловуват като използват цветовете на растенията, отразяват повече ултравиолетовите лъчи, отколкото другите видове.

Поради това, пчелите и другите насекоми кацат точно на цветята, на които ги чакат паяците.

Единственият недостатък на тази стратегия е, че паяците по този начин привличат не само жертвите си, но и хищници, които са готови да ядат паяците.

Отваряйки входната врата на дома си, жител на Уилямсбърг, Вирджиния (САЩ) е видял доста странно зрелище.

На верандата стоял огромен женски паяк, чийто гръб бил изцяло покрит с миниатюрни си деца.

Гледката била фантастична, защото малките просветвали неравномерно, а майката изглеждала сякаш върху нея светели трептящи светлинки.

Живеещите в Австралия паяци гладиатори, както и други паяци, плетат мрежи. Начинът им на лов с нея става по по различен начин от този на гладиаторите.

Те изграждат мрежа във вид на малък квадрат с много еластични нишки. А след това се оглеждат за насекомото жертва, като държат квадрата между двата предни крака.

Когато жертвата се окаже на подходящо място, паякът гладиатор ловко я хвърля върху жертвата си.

Италианския град Таранто дал името на танца тарантела и на паяка тарантула.

През средните векове местните жители вярвали, че този паяк е отровен и неговото ухапване води до смъртоностна болест.

Единствения начин да се излекуват от нея, според тях бил танцът изпълнението, на който можело да продължи няколко часа.

Движенията на този танц били възторжени и почти конвулсивни, за да символизират агонията след ухапването.