Дърветата бяха голи. Небето бе сиво, а въздухът бе станал още по-студен. Вятърът фучеше и смразяваше костите. Хората увити като пашкули притичваха по улиците.

Напоследък много болезнени неща се бяха случили на Славена, а около нея само клюки и интриги, нямаше с кого да сподели болката и мъката си.

Навярно някои щяха да ѝ кажат:

– Имаш деца, – вече го чуваше подсъзнателно, ако се бе осмелила да се оплаче.

Но коя жена искаше да чуе такава утеха? Нима Славена трябваше да прекара остатъка от живота си в грижи за децата и да се откаже от съпруга си? Но тя бе толкова млада.

Църквата бе празна и ледена. Славена бе дошла при старата си приятелка Бонка. Тук можеше да изплаче тревогите си и да се утеши.

Славена се строполи до гробницата на Бонка.

– И двете сме сами, – зарида тя. – Единствата разлика е, че твоят съпруг щеше да бъде до теб, ако можеше. А моят съпруг използва смъртта на безценната си дъщеря, за да стои далече от мен, но в същото време се утешава в прегръдките на друга.

Славена вече не усещаше студа, мъката ѝ сякаш беше притъпила чувствата ѝ.

– С какво е по добра от мен? – мъртвата Бонка мълчеше.

Славена усети придърпване в утробата си. Сякаш детето в нея се мъчеше да излезе навън. Тя се преви и стисна корема си. Детето сякаш плачеше и страдаше с нея в този тежък момент.

– Нима и това дете не означава нищо за него?

Само няколко години Славена бе любима, подкрепа и партньор на съпруга си, но накрая се превърна само в машина за раждане.

Любовницата на мъжа ѝ Лиляна наистина бе красива, но бе по-възрастна от Славена и  освен това бе омъжена.

– Какво му предлага Лиляна, което аз не мога да му дам? – проплака Славена. – Нима Борис се е отегчил от мен, защото вече ме притежава? Всички ли мъже правят така? Когато им дадеш най-доброто от себе си – любов, приятелство, партньорство, деца, които да продължат името им и подкрепиш амбициите им, ставаш безинтересна и се отегчават от теб.

Славена се върна години назад, когато с Бонка се разхождаха и се радваха на всичко около тях, …. но всичко беше минало. Бонка почина при едно от ражданията, а Славена бе огорчена и наранена.

Славена си спомни какво казваше  Бонка за любовта:

– Женската любов трябва да се пази грижливо. Тя не трябва да се захвърля заради някоя нова играчка или прищявка.

Но това не я успокояваше много.

Когато дойде времето, непривлекателна гъсеница пълзи нагоре по дървото и се превърнат в какавида, покрита с копринено було. Тя заспива и се събужда след няколко седмици като красива пеперуда.
Същото е и с нас, ние сме унили, нещастни, притиснати от чувството за вина, объркани и разбити, напразно търси изход, но можем с вяра да дойдем при Христос и да се променим. Ние отнова се раждаме.
Звучи абсолютно невероятно, но именно това става. Ние ставаме членове на Божието семейство.
Чувствате ли се като в пашкул?
Обърнете се към Христос и поискайте от Него прекрасни криле, за да летите победоносно над всички житейски проблеми.

Една гъсеница си пълзяла бавно в една красива градина. Срещу нея се задала разбързала се за някъде мравка.

– Махай се от пътя ми! – разкрещяла се мравката. Не стой на пътя на по-висшестоящите от теб. Под достойнството ми е да говоря с такива низши създания като теб!

Гъсеницата продължила  спокойно пътя си, изкачвайки се по стъблото на едно цвете. Там тя се свила и се превърнала в копринен пашкул, от който на другата сутрин излязла красива пеперуда.

Пеперудата се издигнала във въздуха. По едно време съзряла на земята същата мравка, която ѝ се присмивала предния ден. Мравката погледнала нагоре и се смаяла.

– Гордо създание! – провикнала се пеперудата от високо. – Няма на света толкова низше същество, което да не може някой ден да се издигне високо над онези, които са се мислили за по-добри от него.

Валери просто седеше до нея и я наблюдаваше. По лицето на Сашка се бе изписал страх.

– Едва ли те се слуша за взаимоотношенията с баща ми, – едва каза Сашка и наведе очи.

– В момента нямам друга работа. Може да ми е отполза, – усмихна ѝ се Валери и ѝ намигна.

– Той просто ме ….мачкаше, – започна неуверено тя, – още от самото начало, не физически. Не ме е удрял нито веднъж, но ми се подиграваше, унижаваше ме и винаги ме пренебрегваше. Засрамваше ме пред другите хора. Kогато се опитвах да им отговоря, той им казваше, да не ми обръщат внимание, защото нямам грам мозък в главата си, а след това се смееше и казваше, че се шегува. Вечно ме сравняваше с брат ми, дори и когато вършех нещата по-добре от него. Oгорчаваше ме, а после планираше разни глезотии, които отлагаше в последната минута. Забравяше рождения ми ден. Исках да е доволен от мен, да ми се усмихва. Когато станах на седем се промених. Започнах да му се опълчвам и да споря с него. А така нещата ставаха все по-зле. Той ужасно се ядосваше. Брат ми никога не правеше така, той се примиряваше с всичко.

– Разбра ли защо не те харесва? – попита Валери.

– Някакъв пиян чичо казал на брат ми, че майка ми е подлъгала татко да се ожени за нея, като забременяла нарочно. Той много я мразеше. За това сигурно e мразел и мен. Често си мисля, че той е искал син, но му се е родила дъщеря. Така той останал, докато майка ми му роди момче. Когато брат ми се появил той ни напуснал….. Извинявай, че ти казах, че приличаш на баща ми.

Болката в нея беше утихнала. Тя  му се усмихна и каза:

– Спомням си, как веднъж ми каза, че приличам на майка ти. Тя каква е била?

– Също като теб. Истинска лъвица. Тя бе единствения човек, който ме изобличаваше и ми казваше нещата направо. Едно от нещата, когато порасне човек е, че среща хора, които имат смелостта да му кажат истината, но за съжаление те са много малко. Всеки от нас си живее загърнат в някакъв удобен пашкул. Мисли си, че е велик, невероятно умен и за всичко е прав. Но все някой трябва да разкъса този пашкул, за да осъзнаеш, че нещо не е както трябва и тогава да започнеш да се променяш и изграждаш.

Той докосна рамото ѝ и се взря в очите ѝ. Те излъчваха топлина и неповторим блясък. Това беше същата онази лъвица, която познаваше, но опитомена, готова да обича истински, да прощава, да насърчава и да се изгражда истински.

Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.