9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Един физик бил помолен да помогне на момиче в решаването на задачи по физика. Девойката се готвела за изпит във ВУЗ.
В сборника от задачи имало и следната задача:
Влак пътува с определена скорост. В него попада куршум и пробива двете стени на вагон. Единият отвор е изместен спрямо другия на 3 см, ширината на вагона е 2,7 метра. Каква е скоростта на куршума.
Физикът решил задачата и получил 900 м/сек., а отдолу дописал: пушка М16, Ремингтон 0.223, разстояние от изстрела – 50 метров, калибър на патрона – 5,56×45, масса на патрона – 3.6 гр.

Изобретението ще намали значително разходите за хартия в офиса и касетите за принтерите.
Според статистиката, около 40 % от всички печатни материали, след като се прочетат веднага се изхвърлят в кошчето. Авторите са изобретили технология, която позволява да се намали драстично разходите за офиса и в същото време да се защити околната среда. Те са създали специална хартия, която е в състояние да задържи влага и са сложили в нея багрила на основата на оксазолидин.
В присъствието на вода, това вещество е боядисан в ярко синьо. Нормален патрон напълнен с водата печата текст върху хартия, след това при стайна температура буквите са различими за 22 часа, докато водата се изпари. Ако хартията се нагрее до 70 градуса по Целзий, текстът ще изчезне в рамките на 30 секунди.
Хартията може да се използва многократно, при петкратно използване консумативите са намалели с 100 пъти. За да се въведе специалната хартия не е нужно да се промени офисното оборудване. Единственото нещо, което може да се изисква е машина за нагряване на хартията, за да можете да я използвате веднага след като сте прочели напечатаното на документа.
Изобретателите работят за подобряване на качеството на печата. Те се опитват да удължат срока на годност на печатни текстове, 22 часа все още е твърде малък срок за запазване на документите. Въведението на изобретението ще намали масовото унищожаване на дървета в природата, което е свързано с производството на хартия и мастило за офис оборудване.

Както знаете, обичайния човешки мързел се явява много сериозен стимул за прогреса. Например, за тези, които често забравят да полеят цветята, бяха измислени няколко варианта на саксии с автоматично поливане.
Но има любители на флората, които не искат да се докосват дори до пръстта в саксията.  Именно за тях е създадена компютърна саксия, която напълно съответства на израза: „Натисни бутона и ще има резултат“.
Всичко, което трябва да направите, за да имате красиви цветя е да поставите специален патрон, съдържащ необходимите компоненти за растежа на растението, също и 4 батерийки тип АА и да напълните резервоара с вода.
В бъдеще собственика на такава саксия само трябва да следи показателите, относно това, кога да долее вода в резервоара или да сменят батериите.

Никой днес няма да оспори, че най-скъпоценното за човека е здравето. Много от нас злоупотребяват с алкохол, други много пушат, но има хора, които наистина за загрижени за състоянието си. Те посещават фитнес зали, плуват във басейни, хранят се със здравословна храна.
За да запази здравето си, на човек му помага днес и науката. Има различни открития и начини за безопасно пушене. Едно от тях е електронната цигара, която помагат на човек да се справи със зависимостта.
Това е съвременно електронно устройство, което съдържа ароматизиран патрон, при смяната на който се получават различни миризми на тютюн, спрей камера с електронен чип и литиева батерия.
При завъртане на капачката се отделя „дим“ имитиращ тютюневия, но много по-безвреден, който попада в белите дробове.
Пушачите изпитват същото усещане, като при пушене на тютюн, но този вид пушене е по-скоро имитация на самото пушене.
Предимството е, че те могат да се пушат навсякъде, защото не образуват дим при пушенето.
Това не са цигари за отказване, въпреки че и за това могат да послужат. Те поддържат удоволствието от пушенето, но премахват негативния ефект, който се получава от тютюневите изделия.
Това е ново поколение цигари, които са станали част от живота на милиони хора по света. Превърнали са се в символ на грижливо отношение към собственото здраве и това на хората наоколо.