В паспорта на Лист имало специална бележка, която гласяла:
„Благодарение на своята слава, е достатъчно известен“.
Лист често се шегувал по този повод:
– Сега аз съм известен не само на цяла Европа, но и на всички полицаи и жандармеристи. А това вече е слава от национален мащаб.
Ако в паспорта си имате виза за Израел, няма да ви пуснат в много мюсюлмански страни сред, които е и Йемен.
За интервал от сто години 1900-2000 г. населението на Йемен се е увеличило 9 пъти, от два милиона до 18 милиона човека.
Повече от 70% от мъжкото население в страната най-малко веднъж в живота си са употребявали наркотика кхат, който е подобен на метамфетамина.
Столицата на страната Сана е един от най-древните градове в света.
Още през XVI век хората там са строели 8-етажни сгради.
Един от най-добрите сортове кафе мока расте тук.
Дългите опашки пред гишетата се топяха бързо. Вече трети път обявяваха полета. Симеон подаде на Ана раницата ѝ и някак плахо стисна ръката ѝ.
Бяха се запознали преди две седмици, но все още бяха свенливи като младежи, въпреки че Симеон беше на 43 година, а Ана на 32. Тези, които бяха забелязали смущението им, се побутваха и леко се усмихваха.
„Дали ще се престраши да я целуне?“ – мислеха си те.
Симеон беше сериозен човек и се срамуваше да направи тази крачка. Униформен мъж проверяваше паспорта на Ана. Тя бе останала последна от пътниците.
Внезапно Симеон прескочи заграждението и се втурна напред……
– Стойте! Къде отивате? Там е забранено! – извика след него един от полицаите.
Симеон стигна до Ана, прегърна я и двамата се целунаха, забравили за всичко наоколо
– Какво правите? Какво ви става? Да не сте полудели? – изкрещя служителят. – Господине излезте веднага оттам. Госпожо, самолетът не може безкрайно да ви чака!
– Извинете, – казаха двамата и се разделиха веднага..
– Е, това се казва върхът! – извика един младеж, който бе наблюдавал сцената.
Симеон бързо тръгна към изхода. Сърцето му бумтеше силно, щеше да изхвръкне от гърдите му. Той все още чувстваше нежният вкус на устните ѝ.
Ана се свлече прималяла на седалката в самолета и затвори очи.
„Колко странно и неочаквано стана всичко!“ – помисли си тя.
Още от самото начало между тях беше станало нещо особено. Ана не бе изпитвала такова нещо към друг мъж преди.
На 20 години влюбването е единствено и неповторимо, но на тези години, човек не може да си позволи грешка, защото вече няма време да я поправи.
„Ех, защо не го бях срещнала по-рано? – помисли си Ана. – Хубавото е, че все пак го срещнах, макар и след толкова години…“
Иранският парламент прие изменения в закона, според които заедно с, арабския и кюрдския език, официални езици стават туркменския, източно-сирийския (арамейски) и асирийския.
Последните два са традиционни езици в християнските малцинства.
От сега нататък тези езици могат да се използват в официалната практика на тези райони, където тези национални групи са болшинство.
В същото време новият закон разширява прилагането на кюрдския език. Заедно с арабския, той ще присъства в цялата официална кореспонденция на страната. Надписи на кюрдски ще се появят на паспортите и банкнотите.
Ръководителят на комисията по културата и информацията на иракския парламент, Али ал-Сала е убеден, че тези промени ще помогнат на реалната демократизация в иракското общество.
Полковник Пьотър Паренсов е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус през 1860 г. и Военната академия през 1867 г.. През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.
Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви мрежа от доверени лица измежду местното население.
Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост. Там получава ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за турските части.
Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е била заблуждаването на турското командване относно мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.
За целта Паренсов използвал българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полковник Брекенбери.
Паренсов знаел, че английският шпионин предава всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения „от първа ръка“ за плановете на руснаците.
Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.
Полкковник Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите си във войната е повишен в чин генерал-майор.
След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.