Мъж попаднал в болницата. Сестрата му донесла обяда, който се състоял от парче хляб, четвърт домат, половин яйце и лъжичка каша.
Мъжът гневно погледнал на обяда си, а след това извикал сестрата.
– Какво ви е необходимо? – попитала тя.
– Имате ли пощенска марка? – попитал мъжът.
– За какво ви е марка?
– След като се наобядвам имам навика да почета нещо.

Традицията за правене на сватбена торта идва от Древния Рим, когато младоженецът разбивал ечемичена торта над главата на невестата.
В средновековна Англия сладки рула се слагали, колкото се може по-високо, за да се целунат младоженците над тях. Ако успеят да се целунат, въпреки препядствията означава, че животът им ще бъде благополучен и преуспяващ.

Не всички торти били сладки.

Повечето от тях се правели от говеждо или агнешко месо. В една от най-ранните английски рецепти за правене на „торта на булката“ се изброяват гребени на петли, кедрови ядки, „момици“ на телешки тестиси, стриди и подправки. Всеки от гостите трябвало да си вземе парче от тортата. Неспазването на това изискване се смятало за изключително неуважително.

Вътре в тортата често се скривал пръстен и който го намерил, се смятал за следващия, който ще се жени.

От XVII век, торта на булката била заменена с такава, която е ранна версия на съвременните сватбени торти.

В един от ресторантите на Тексас предлагат вкусна пържола безплатно. Това не е шега. Наистина имат такава промоция.

Каква е уловката?

Условието е: Няма да платите пържолата, ако я изядете цялата.

Колкото и голям лакомник да сте, това няма да ви се отдаде, защото парчето месо, което ще ви донесат тежи два килограма.

Жителите на село Нида се сблъскали с необичайно природно явление.  В реката са се образували огромни снежни топки. Топките са се появили след силен снеговалеж, затопляне и преминалата след това силна буря.

Ръководителят на жилищното строителство и социално развитие на администрацията на село Нида Валери Того разказва:

– Падна много сняг и водата дойде. Край брега се оформиха снежни камъни от лед. Когато започна прибоя, силните вълни започнаха да разбиват снега на парчета и да го изхвърлят на пясъка. Парчетата започнаха да нарастват. И се получиха топки с различни размери.

Диаметърът на топките бил от 10 до 25 сантиметра.

Твърдата структура на месото може да се разруши и без специални инструменти. За механичната обработка може да се използва и обикновен нож.

Чрез него на месото се правят нарязвания напречно на влакната, във вид на мрежа, използвайки края на ножа.

Процесът на разрязване се прави на няколко етапа. Първоначално се нанасят коси нарязвания на една страна, а след това перпендикулярно се правят съответни ленти. Същото се прави и от другата страна на месото.

Дълбочината на нарязванията трябва да бъдат 0,3-0,4 см, но се допускат вариации на по-голямата страна , в зависимост от дебелината на парчето.

Разрезите правят месото не само по-меко, но допринасят за по-дълбоко проникване на марината и подправките в него.