В Южна Каролина вече 1500 години расте дъб, който се нарича Дъба на Ангел. Приблизителната му височина е 20 метра. Ствола му в диаметър е 2,7 метра, а най-дългият му клон е дълъг 27 метра. Намира се в отдалечената гориста местност на остров Джон.
Дъбът е получил своето название от фамилията на последните собственици на земята, върху която расте. През 1717г. тази земя е владял Авраам Уейт и дървото е принадлежало на семейството му в продължение на четири поколения. Според брачния договор между неговата правнучка Марта Уейт Такер и Юстус Ангел, дъбът останал да съществува под покровителството на новото семейство Ангел. В наше време Дъбът на Ангел е станал център на обществения парк. От 1991г. дървото и околния парк са собственост на град Чарлстън.
Клоните на дървото са толкова масивни, че някои от тях се опират на земята.
Дъбът е преживял много урагани, наводнения и земетресения. Бил е силно повреден от урагана през 1989г., но след това се е възстановил.
През пролетта и лятото в парка се провеждат творчески мероприятия, включващи „Вечери под Дъба на Ангел“. Тогава звучи музика, представят се театрални представления и се организират различни дейности.

На мястото на разрушения хотел „Русия“ в Москва, където се планирало да бъде построен парк, сега се извършват археологически разкопки.
Възможно е предметите намерени при археологическите разкопки да бъдат изложени в новопостроения парк. Това ще бъде не само зона за отдих, но ще има и музей, в който ще се изложат предмети имащи културно-историческо значение.
Имало е  два проекта за строителство на това място, бизнес-хотел с офиси и апартаменти на площ около 400 хиляди квадратни метра и на Парламентарен център.
Поради това, че мястото се е намирало близо до Кремъл, допълнителни сгради биха довели до допълнителна тежест върху центъра на Москва. За това било предложено да се изгради на това място парк.
Решението да се разруши хотел „Русия“ е приета от властите в Москва през 2004 г., защото сградата е започнала да се разпада. През март 2006 г. започва работата по демонтиране на сградата и  приключва  през 2010 г.
В същото време, въпросът за по-нататъшното строителство на изчистения район, остава отворен.

Тези, които не се страхуват от височини, могат да изпитат смелостта си и по друг начин. Предлагам им да се поразходят на височина 1500 метра, като под себе нямат нищо друго освен  въздух. Такава екскурзия със сигурност не е за хора със слаби сърца.

Националния парк, разположен на планината Тянмен, се слави с няколко необичайни туристически атракции. Например, разходка по стъклен път в облаците и да се полюбуваш на цепнатина в скалата, приличаща на врата към рая.

Разходката носи романтичното име „Пътя на вярата“ и започва на височина 1430 метра. Дължината ѝ е 60 метра, а ширината само 1 метър.

На туристите с здрави нерви разходката дава не само порция адреналин, но и възможност да се наслади  от птичи поглед на прекрасния горски парк.

Синахериб възтановява древния град Ниневия и го обявява за своя столица. Градът остава такъв до залеза на Асирийската държава.

Името му дала Нин, великата Богиня на Двуречието. По времето на Сенахериб блестящите фасади на дворците се оглеждали в река Тигър. Столицата била оградена с крепостна стена наречена “ С ужасяващия си блясък поразява  враговете.“ Нейните основи били каменни блокове с широчина 10 метра и височина 24 метра. Покрай стената минавал ров широк 42 метра. За да влезеш в града трябвало да пресечеш 15 порти. Пред „Градинската порта“ бил прехвърлен каменен мост, който бил истинско чудо на архитектурата.

Великолепният палат на Синахериб „Който няма равен на себе си“ се издигал в западната част на столицата. Владетелят събарял всички съществуващи сгради, които пречели на строежа на двореца. Край него бил засаден огромен парк с какви ли не растения и плодни дръвчета.

Прокопани били изкуствени канали, по които се стичали планински потоци, спускащи се от 50 километра разстояние. Царят използвал диги, за да оформи големи водни пространства, където живеели различни водни птици, а край тях глигани и елени.

В Национален парк Йелоустоун в САЩ се намира езерото Morning Glory. То не е просто красиво, то е уникално.
Това е истинско чудо на природата, невероятно  поразително до толкова, че ти е трудно да повярваш в реалното му съществуване.
Това е малко езеро дълбоко 2 200 метра, от което се издига пара. То променя цвета си от бледо тюркоазен до наситено виолетов и изведнъж става зелено.
Цялото това разноцветно великолепие се създава от бактерии, живеещи тук. За тях температурните условия са благоприятни за развитие.
Това не е всичко. Езерото периодически бушува, а понякога експлоадира като гейзер. Това се случва рядко и е резултат от сеизмична активност в близките райони.
Страстни туристи хвърлят тук монети. Това е довело до запушване на източника, вследствие на което температурата  е паднала почти 100 градуса в дълбочините му и 50-65 градуса на повърхността. Променил се е и състава на бактериите, което е довело до промяна и на цветовете на езерото.
И все пак езеро Morning Glory радва гостите със своята красота и необикновеност, разнообразие от цветове и невероятни свойства. Странно, но езерото има чиста и прозрачна вода.
Периодически се правят опити да се очисти източника. Надявам се, че ще се възстановят предишните свойства на езерото.