В края на XIX век , а именно през 1886 г. , е създаден първият автомобил в света и едва след 10 години се е случил първият инцидент, при който автомобил е ударил пешеходец. От този момент е поставено началото за пътнотранспортните злополуки с фатален край.
На 17 август 1896 г. в лондонския парк Кристал Палас била проведена публична демонстрация на нов автомобил от англо-френска автомобилна компания.
Паркът бил любимо място за празници и развлечения.
Да се полюбува на провеждащия се фестивал на танца дошла 44-годишната англичанка Бриджет Дрискол заедно с дъщерите и приятелите си.
В този ден Артур Едсел, шофьор на англо-френска компания, демонстрирал на публиката новия автомобил, като возел всички желаещи. Според свидетелите, той се движил с много голяма скорост. Трябвало да се движи с около 7 км/ч, но той два пъти превишил тази стойност. Направил го със цел да впечатли млада дама, която щял да повози.
Между двамата се завързал оживен разговор. На свой ред, госпожа Дрискол игнорирала загражденията и предупреждаващите знаци за движещи се моторни превозни средства и решила да пресече пътя. Когато забелязала приближаващото се до нея превозно средство без  кон, англичанката разтворила чадъра си и се опитала да се защити с него, но това било напразно. Ударът бил в главата и тя веднага починала.
Разследванията за причините на аварията продължили 6 часа. Установило се, че Едсел по време на демонстрацията е опънал ремъка и по този начин е увеличил скоростта на автомобила два пъти. Въпреки факта, че в момента той е забавлявал млада дама, не е внимавал много за пътя, освен това имал съвсем малък опит като шофьор, едва три седмици, дело поради смъртта на Бриджет Дрискол не било възбудено. Било прието, че 44-годишната англичанка е станала жертва на собствената си небрежност.

В парка дотича Таня, четиригодишно момиченцв с палави плитки на главата. С нея се запознахме преди два дена, Личицето й бе грейноло, а устата й не спираха да говорят.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.

Долината Нахани в северозападните територии на Канада се смята за една от последните неизследвани земи на Земята. Намира се на север от 60-я паралел. До там може да се достигне само по въздух, вода или чрез дълъг път изминат пеша от селото Тангстен. Въпреки, че тази област остава неизследвана, тя е обявена за национален парк в 1976 г. и като Зона на световното наследство в 1978 г.

Местните племена разказват истории за неизвестното зло живеещо на „200 мили в ждрелото“ и се стараят да избягват това място. Те говорят за племе живеещо в планината, известно като Наха. Но никакви следи на такова племе не са открити до сега.

Тази местност носи страшното име „Долината на обезглавените хора“. Това име се дължи на серия от необясними инциденти, които са ставали в дефилето по време на златната треска в началото на 20 век. Двамата братя Уили и Франк МакЛаоди тръгнали на пътешествие през 1906 г. Опитали се да се доберат до Клондайк през долината Нахани. През следващите две години никой нищо не чул за тях. Говори се, че са намерили голяма жила на злато, но въпреки това никой не е направил опит да ги открие.

През 1908 г. друга експедиция изследвала долината. Тя открила два обезглавени трупа, в които били разпознати двамата братя. Този инцидент би бил отбелязан като още една ужасна история на Севера, ако това били единствените намерени обезглавени трупове.

През 1917 г. , до изгоряла колиба, било намерено тялото на швейцарския златотърсач Мартин Йоргенсон обезглавено. През 1945 г. тялото на миньора от Онтарио, името на когото се е загубило в разказваните истории, било намерено в спалния му чувал, без глава. Траперът Джон О’ Брайан бил намерен замръзнал около изгаснал огън със стиснати в ръцете клечки от кибрит.

Съществуват много теории относно това, което се е случило с тези хора. В този район са изчезнали повече от 40 души. Някои преписват тези атаки на мечки гризли, други на конкуренти златотърсачи, а трети смятат, че това е дело на местните племена.

Твърди се, че областта естествено се загрява от горещи извори и е практически тропически рай. На дъното на долината лежи самородно злато.

Вероятно убийствата са ставали, за да се намали притокът на пришълци в долината, а обезглавяването е традиция на древните племена, предназначена да всява страх във враговете.

В късния следобед двама старци разговарят, седнали на пейката в един парк.

– Как мислиш, – казва единият, – какво трябва да се направи, ако пред теб се появи зелено човече?

Другият се почесал по главата и бавно казал:

– Ами, не знам…..Ще се помоля и то ще изчезне.

Задалият въпроса се тупнал по коляното и гръмко се разсмял:

– Неправилно. Просто трябва да преминеш на отсрещната страна на улицата.

Художникът Бруно Тофса търси в творчеството си вдъхновение от „Божията искра“ в самата природа.

Може би за това, неговите скулптори не са обичайна украса, чужди на горския парк намиращ се в далечна Австралия.

Причудливите персонажи, седящи върху изкоренените от буря дървета, приказните същества затихнали в тревата, изглеждат в парка толкова естествено, че в мрака можеш да ги сбъркаш с живите обитатели на това място.