В началото на 60-те във Варшава в ресторанта „Под крокодила“ международния майстор по шах граф Казимир Плятер обичал да играе на пари.
Полските играчи не харесвали надутия граф и решили да му дадат урок. За целта се обърнали към Михаил Тал, който цял живот си мечтаел да играе с графа.
– Плятер няма да те познае, – успокоил Тал един от приятелите му, –  защото навсякъде той вижда само себе си.
Михаил направил прекрасен спектакъл. Отначало, както се очаквало, загубил няколко партии, съблазнявайки графа, а после, когато залозите пораснали, го разгромил и го накарал да се раздели с три хиляди злоти, огромна сума за това време.
Парите били спечелени по честен начин, но тази весела „шахматна компания“ успяла да унищожи почти всички резерви на „Крокодила“.
На следващия ден Казимир Плятер гледал по телевизора, как шахматния крал при огромна публика играел няколко партии едновременно.

Учителката усмихвайки се застана с тетрадки пред класа и каза:
– Вчера ви бях поставила задача да напишете съчинение на тема: „Как прекарах лятото“. Като цяло всичко е написано много добре. Изпитах огромно удоволствие от четенето. Ето Дони е написал за почивката си на Червено море и как се е одраскал на един корал. Петър е писал как е покорявал Швейцарските Алпи, изпълнил е цели две страници. Нина, Сами, Недялко и още десетина от вас са писали за екскурзия в Полша. Някои са били 18 дни, а други цели 50 дни. Трима от вас са писали за почивка в Египет, Димитър пък бил в Тайланд. Четях и се наслаждавах – сафари в пустинята Гоби, Канарските острови, Маями………Всичко е прекрасно, но ми се иска да ви прочета откъс от съчинението на Иван. Ето какво пише той:
„Лято е и всички мои съученици са се хванали да помагат в строителството на къщи. Трудно е, но трябва да се изкарат пари това лято. Момичетата плачеха и постоянно се оплакваха от тежкия труд. Диди носи на гърба си цял бетонен бордюр, но не успя да го задържи и си нарани гърба.
Нашият клас участва в построяването на две къщи и ремонта на един дом. На 31 август предадохме и последния обект и се върнахме в училище. Всички укрепнахме, загоряхме и добри пари изкарахме.“
В класа сякаш беше паднала бомба. Муха да бръмне щеше да се чуе. Учителката продължаваше да гледа учениците си и им се усмихваше някак тайнствено и загадъчно.
В междучасието всички се нахвърлиха на Иван и яко го ступаха. Интересно за какво ли…….

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Скорошен пробив в съвременната технология довел до развитието на нов метод за отстраняване на солта от морската вода.
„Хората умират поради липсата на прясна вода. И те ще продължат да го правят, докато не се случва някакъв пробив, който, надяваме се, е направила нашата технология „, заяви Тони Фрадакас, основател и главен изпълнителен директор на Okeanos Technologies, чиято основна мисия е разработването на авангардни технологии за обезсоляване.

Ние имаме ограничени запаси от прясна вода на Земята. Един от начините да се справим с нарастващото търсене на вода е създаването на технология за обезсоляване на морската вода, която да я направим достъпна, лесно получаема и икономически изгодна суровина.

Наличието на един прост и ефективен начин за трансформиране на морска или друга солена вода в чиста, свежа, питейна вода може да ви избави от смърт, и да подобри живота в много части на света.

В науката има много методи за обезсоляване на морската вода, но за да ги изпълните се изискват много пари и енергия, с която на много места просто не разполагат.

Благодарение на работата на химици от Университета на Тексас в Остин и Университета в Марбург в Германия, се разработват обещаващи нови технологии за предоставяне на прясна вода, които в крайна сметка могат да се използват за прости, преносими, нискоенергийни устройства. Полученият метод консумира толкова малко енергия, че той може да работи с купена от магазина батерията.

За активиране на процеса обезсоляване, изследователи захранват с малко напрежение (3 V) пластмасова чип, пълен с морска вода. Вътре в чипа се намира микроканал разделен на два клона. Вгаденият на мястото на разделянето електрод неутрализира свободните йони на хлора, съдържащи се в морската вода. Това засилва локалния електрически интензитет на полето в сравнение с останалата част на канала. Това изменение на полето е достатъчно да пренасочи солта в един от каналите, а обезсолената вода влиза в другия канал.

Ключът към премахване на солта от морската вода е реакция на неутрализация, създадена от електрода.

До сега учените са успели да добият само 25% опресняване с помощта на тази технология. Производството на питейна вода чрез обезсоляване трябва да достигне 99%. Учените са уверени, че това може да бъде постигнато.

В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.