Човек е много изобретателен. Ако няма пари за квартира….

Има вариант! Купете си гараж!
Така е направил Джерами Бухолц от Франция.
Малко фантазия, упорита работа и ето……..
Имате отлична квартира от 41 квадратни метра.
Какво пък, можете да продадете колата и да си устроите такъв дом в собствения си гараж.

Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Хората са трудолюбиви. Всеки упражнява някаква професия. Много от тях са доста популярни, но има и такива, които не са оцелели в наши дни.
Например, така наречените плюещи.
Не става въпрос да се плюят едни други, за пари или от злоба, говоря за професия, която вече не се практикува в наши дни.
Плюещите са били сеячи на ряпа.
Тъй като ряпата има много малки семенца и обикновеният начин за посев не е подходящ за тях, трябвало да се измисли друг. Така се появили хора, които да плюят семената едно по едно.
Тази професия била много популярна и ценена в Русия.

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Крайна спирка на микробусите. Денят беше тежък и изморителен. Навалица от хора, вечно мърморещи и недоволни пътници, непрекъснато проверяващи диспечери, къде точно се намират колите и защо закъсняват с графика…..
Шофьорите се почиваха успокоени, че и този работен ден е отминал.
Пристигна група от цигани, доста шумни както винаги. Един от тях се отправи към най-близкия от шофьорите и каза:
– Обзалагам се, че за 50 лева ще изям резервната ти гума.
Шофьорът се усмихва и очаквайки невиждано представление, насърчи циганина.
– Ти изглежда си голям ербап!
Циганинът взе резервната гума и започнал да я дъвче. Спектакълът привлече останалите шофьори, които се намираха на паркинга.
След 10 минути циганинът изплю гумата и каза:
– Добре, …… загубих, – като подаде на шофьора банкнота от 50 лева.
Шофьорите доволно се посмяха, но когато се върнаха в своите маршрутки, откриха, че им липсват портмонетата, пари от колите……., а с какво щяха да се отчетат днес, просто е за чудене…..
Е и такива неща се случват понякога!