Попитали Диоген за някакъв богаташ:
– Този и този богат човек ли е?
– Не знам, – отговорил Диоген. – Зная, че има само много пари.
– Значи е богат!
– Да бъдеш богат и да имаш много пари не е едно и също нещо, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е доволен от това, което има. Този, който се старае да има повее от това, което има е по-беден от този, който няма нищо, но е доволен от своята съдба.

Джиниър Уелс е бил знаменит изпълнител на блус, предимно на устна хармоника. Той е бил певец и музикален критик на „Филаделфия Инкуайърър“.

Уелс до такава степен се вманиачил в свиренето на блус, че рискувал да попадне в затвора заради това.

Като тинейджър отчаяно мечтаел за устна хармоника. Видял такава в една заложна къща. Той имал само долар и половина, а тя струвала два долара. Джиниър хвърли парите на касата, грабнал хармониката и избягал, но после бил заловен.

Избегнал наказанието само защото съдията по делото, поискал да го чуе как свири на хармоника. Правистът бил толкова очарован, че сам доплатил 50-те цента.

У Уелс имало такава сила и емоционално присъствие, че дори когато го слушали на запис, го виждали пред себе си.

Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Един равин преди празника на Пасхата обиколил жителите на града, за да събере пари и да помогне на бедните да си организират седер.
Вечерта се върнал в къщи и на въпроса на жена си:
– Как върви?
Той отговорил:
– Поставената задача съм решил наполовина.
– Колко събра? – поинтересувала се жената.
– Николко, – казал равина, – но свърших работата наполовина. Бедните са готови да получат помощта. Остана само да намеря местни богати, които да окажат тази помощ.

Жена си изгуби телефона. Рови бързо из апартамента. Взема телефона на мъжа си. Намира контакт с „любимата“. Звъни. Търси телефона си по сигнала.
Изведнъж от другия край на линията се чува женски глас:
– Ало….
Жената започва истерично да крещи. Нахвърля се с груби думи към мъжа си. След това се затвори в банята и се разплака.
Мъжът е в шок. Той също набира „любима“, на другият край на линията се чува бодър женски глас:
– Намерих този телефон. В него нямаше пари. С никой друг не можах да се свържа….. Как мога да го върна?