Съвремените скулптори рязко се различават от статуите в древността. В своите работи авторите се стараят първо не да предадат визуалната красота, а да предадат някакво послание от темите на деня.
Накои се възхищават от съвремените паметници, а други остават в недоумение от тях, но никой не остава равнодушен.
Днес ви представям един доста интересен паметник – Деца жертва на пороците.
Този паметник е издигнат на площад Болотной в Москва. Той призовава към борба с човешките пороци.
Основната скулптора представлява две играещи деца, около които се намират 13 фигури олицетворяващи тринадесет порок: алкохолизъм, невежество, псевдонаука, безразличие, пропагандиране на насилието, садизъм, забравяне, наркомания, проституция, кражба, експлоатация на детския труд, война и бедност.

Двама приятели се връщали през нощта от селото в града. По пътя ги нападнали крадци.
Приятелите хукнали. Прескочили една ограда и стигнали до гробищата. Бързо се скрили зад паметниците на гробовете.
Крадците дошли до гробищата, осветявали пространството с фенерчета, но не смеели да навлязат навътре. Съвещавали се известно време, а след това си тръгнали.
Двамата приятели дълго стояли в мрака и мълчали. По едно време единият се размърдал:
– Виж, тук е твърде страшно. Може би е време да се махаме от тук? Навярно са си отишли.
– Не се страхувай от мъртвите, – казал другият. – С тези, които живеем е далеч по-страшно.

Новата архитектурна мода е кръстена „архитектурно пиратство“.
Служителите на пекинския район Ментоугоу са построили административни сгради, приличащи по външност на православни църкви. Този факт може да предизвика удивление само зад пределите на Китай.
Копирането на архитектурни забележителности отдавна е заляло страната. Освен това се копират не само отделни паметници, но и цели градски квартали.
В офиси оформени като Кремъл са пожелали да работят служители по сеизмология, водните ресурси, горско стопанство и метеорологично обслужване.  Комплексът от четири сгради ще бъде готов в началото на 2014 година. Мотивите, които ръководят избора на длъжностните лица, са неизвестни, но не е изключено, че склоността към екзотичното все още се авансира.
В Китай е започнала активна борба с необосновано харчене на бюджетни средства в рамките, на която бил въведен мораториум върху изграждането на нови административни сгради и ремонта на старите.

Поражението е нещастие, но не и позор. В света има много повече паметници на падналите воини, отколкото на победилите и нито един на избягалите от бойното поле. По-добре е да загинеш, отколкото да обърнеш гръб на опасността.
Тази проста мъдрост напълно намира приложение в ежедневния ни живот. По-лесно е да преживееш една горчива истина, отколкото да я избягваш непрекъснато и да се самозалъгваш.
Ларошфуко  е казал: „Всички ние имаме достатъчно сили да понасяме страданията на другите.“ Така е!
Но аз по същия начин бих мислила, ако проблемата стоеше не пред вас, а пред мене, дори ако от това зависеше животът ми.

В света има множество необичайни статуи и паметници, но всички се намират в нормално вертикално положение.
Необичаен паметник може да се направи много лесно. Достатъчно е да вземете, които и да е и да ги обърнете обратно, надолу с главата. Така по-добре се вижда и дълго се помни.
Австралийският скулптор от Мелбърн Чарлз Роб е създал обърнат паметник на значителна фигура по време на колонизацията, първият вице губернатор на колонията Виктория Чарлз Ла Троуб.
Ла Троуб е заемал този пост от 1839г. до 1854г. и е помогнал за създаването на Кралската Ботаническа Градина, библиотеки, музея на Виктория, Националната Галерия и Университета в Мелбърн.
Разбира се, Роб никога не докосвал съществуващите паметници и не ги е обръщал, а е създал свой собствен, като е използвал композитни материали. Неговата цел била сериозна и благородна. Да въплъти в необикновения паметник необходимата почит към великия си съотечественик и едновременно с това да критикува ценностната система на обществото, която наводнява града с безсмислени монументи, но забравя да увековечи действително значимите фигури и моменти от историята.
Паметникът е представен на изложбата Making Melbourne през 2007г. Той предизвикал смесени отзиви. Някои смятали, че това е оригинално и смело, а други видели в него оскърбление на паметта на човека.
Въпреки всичко, паметникът бил инсталиран, което означава, че Роб е достигнал целта си.
Сега паметникът се намира в кампуса на Университета „Ла Троуб“ в областта Бандора, Мелбърн.