Приятелския мач на футболистите от „Макаби“ и френския „Лили“ в Австрия бил прекъснат в 85 минута при резултата 2:0 в полза на французите.
На терена изскочили фенове с палестински знамена, които се опитвали да нападат играчите и да изгонят съдията от игрището.
Съобщава се, че в район, където се е провеждал мач, живеят множество турски емигранти, които изглежда са устроили безпорядъка.
Преди седмица УЕФА (Съюзът на европейските футболни асоциации) реши да забрани провеждането на международни футболни мачове в Израел поради влошаващата се ситуация. Списък на неутрални полета, върху които да играят израелските клубове, не е била определена.
Макаби Хайфа е футболен отбор от Израел. Той е един от водещите клубове в страната. Печелили са 10 пъти шампионата на Израел, 5 пъти националната купа и 3 пъти Тото Купата. Отборът е един от най-успешните тимове в Израел. Макаби Хайфа е първият израелски отбор, който влиза в групите на Шампионската Лига. Екипи на отбора са зелени фланелки и гащета и бели чорапи, резервният екип е с черна фланелка, черни гащета и зелени чорапи.

Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?