При един стар отшелник дошли разбойници и казали:
– Ще вземем всичко от килията ти.
А той им казал:
– Вземете всичко, което ви е нужно.
Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:
– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!
Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:
– Наистина, този човек е Божий.
Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.
Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.
Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?
В него те видели човек, който е с Бога.
Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.
Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.
Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.
С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.
