Милена стана рано и започна да прави списък на задачите, които ѝ предстояха през деня.

Телефона иззвъня:

– Милена, нали така се казвате?

– Да, – отговори тя.

– Ние сме семейството с бебето, което вашата църква настани временно в хотела. Нуждаем се от храна, можете ли да ни помогнете.

Милена бе заета, но разбираше, че това е Божията воля.

– Добре, ще дойда, – каза тя.

Когато провери адреса, пътя се оказа по-дълъг отколкото очакваше и тя изплака на Бог:

– Много бензин ще се изразходи, за да им доставя един пакет с храна.

– Не се ли погрижих за вас?

– Да, Боже, Ти се погрижи. Прости ми за отношението.

Тя отиде, даде на семейството пакета с храна и поддържа малко бебето.

Докато пътуваше към дома Милена благодари на Бога:

– Благодаря Ти, Господи, че ме благослови с тази обикновена, но радостна възможност.

Независимо дали служим на бездомно семейство или някой друг, когато сме отворени за Божия план и се подчиняваме на Неговия списък със задачи, Бог се радва да благославя сърцата ни с радост.

Днес Гено реши да направи пуканки. Той постави купеният пакет от магазина в микровълновата печка и я включи.

За съжаление пуканките не се получиха. Налице бе само изгоряла каша.

Не само, че пуканките бяха съсипани, но и цялата къща миришеше ужасно.

Гено реши да се справи със смрадта, като напръска с освежител за въздуха.

Двете миризми на изгоряло и цветя се смесиха и стана още по-зле. Освежителят за въздух се опита да прикрие лошата миризма, но вместо това я усили.

– Трябваше да използваш Елиминатор на миризми, – каза баща му. – Той напълно абсорбира миризмата и я премахва.

Гено само безпомощно повдигна рамене.

Много пъти се опитваме да използваме „освежител за въздух“ в живота си, за да прикрием миризмата на разочарование, болка, страх и гняв, вместо да ги елиминираме.

Преструваме се на щастливи. Отвън изглеждаме добре, но в нас цари хаос.

Не можем да продължаваме така дълго.

Ако не стигнем до корена на проблема, неприятните емоции ще ни обземат и погълнат.

За това трябва да позволим на Бог да поеме онези неща, за които се тревожим или безпокоим и онези чувства, които ни държат наранени или ядосани.

Божият мир елиминира негативните емоции в живота ни, дори и най-упоритите.

Нено получи наскоро подарък. Той бе изненада от приятеля му.

– Не заслужавам такъв хубав подарък, – възкликна той, когато разтвори пакета и видя какво има вътре.

Данчо бе чул за стреса, който бе изпитал Нено на работното си място. Освен това той бе разбрал за проблемите му с децата и появилото се напрежение в брака му.

За това бе решил да зарадва приятеля си с подарък, за който той нееднократно му бе споменавал, но нямаше възможност да си го купи.

– Не мога да повярвам, – бършеше разплаканите си очи Нено. – Как се е сетил за мен!

Благодарност преливаше в сърцето му. Той знаеше, че нищо не може да даде в замяна, а толкова му се искаше и той нещо да направи за Данчо.

Всъщност и ние сме получили подарък, който никога не бихме могли да заслужим. Това е безплатният дар на благодатта.

Чрез нея получаваме любов вместо осъждение и милост вместо присъда.

Бе края на Втората световна война. Голяма част от страните бяха опустошени, а сградите им се бяха превърнали в руини.

Най-тежко бе положението на децата сираци, които се скитаха по улиците гладни.

Една студена сутрин войник вървеше по пътя. Зад ъгъла забеляза малко момче, което бе прилепнало нос към витрината на сладкарницата.

Вътре мъж месеше тесто за нова порция понички.

Гладното дете гледаше мълчаливо, наблюдавайки всяко негово движение.

Войникът приближи до момчето.

През витрината можеше да се види как се вадеха от фурната нажежените хапки. Момчето само преглъщаше, докато гледаше как майсторът ги поставя върху стъклен плот.

Войникът попита детето:

– Искаш ли поне една от тях?

Момчето подскочи уплашено и смотолеви:

– О, да….. Бих ….!

Войникът влезе в сладкарницата и поръча една дузина от апетитните хапки. След което бързо се върна при момчето. Той му се усмихна и каза:

– Вземи това е за теб – и подаде на момчето пакета с лакомствата.

Когато се обърна, готов да си тръгне, войникът усети, че някой го дърпа за палтото.

Той изви глава назад и чу как детето тихо попита:

– Господине, …… вие Бог ли сте?

– Де да бях …. – въздъхна дълбоко войникът, – щях да дам на всички като теб, които гладуват.

Дарявайте и ще видите как Бог отваря сърцата на другите за Себе Си.

Атанаска обичаше да се храни в заведение за бързо хранене. Днес не бе по-различно.

Тъкмо се готвеше да седне на една от масите, когато забеляза един мъж.

Дрехите му не личаха какъв цвят са. В косата му се наблюдаваха интересни остатъци, които трудно можеше да се определи от какво са.

В едната си ръка стискаше празна хартиена чашка.

– Очевидно е гладен, – каза си Атанаска.

Не за първи път се сблъскваше с подобен тип хора.

Единственото, което я занимаваше в момента бе:

– Как да му помогна?

Напрягаше мислите си до краен предел, искайки да постъпи по най-добрия начин спрямо този човек, без да го обиди.

– Ако му дам пари на ръка …. неразумно е. Не се знае за какво точно ще ги употреби. А ограниченията, които бих му дала, по-скоро биха го подтиснали, а може и да го огорчат.

Този мъж се нуждаеше не само от храна, но и от много повече.

– Ако му купя храна и му я дам ….., – Атанаска се чудеше какво да прави, – може да се смути и да откаже.

Когато Атанаска си тръгна, тя сложи недокоснатия си пакет с пържени картофи на близка маса и срещна погледа на мъжа, докато го правеше.

– Дали ще се възползва от ….? – запита се Атанаска и прехапа устни. – Ако наистина е гладен …. надявам се.

Божието сърце бе разкрило чудесно решение, за да насърчи падналия мъж.

Има ли някой около вас днес, когото бихте могли да поканите да вземе от снабдяването в живота ви? Ако ли не, помолете Бог да разкрие нуждите на тези около вас, на които можете да разкриете сърцето Му, изпълнено с любов.