Един чиновник излезе от офиса си, погледна към двореца на императора с бляскавите кули и си помисли: „Колко е жалко, че не съм се родил в кралско семейство, животът би бил толкова по-лесен…..“
И тръгна към центъра на града, откъдето идваше ритмичен звук на чук и високи възгласи. Работници строяха нова сграда на площада.
Един от рботниците видя чиновника и си помисли: „Защо не отидох да се уча, както ми казваше баща ми. Сега щях да се занимавам с по-лека работа и щях да преписвам текстове всеки ден, и животът щеше да бъде много по-лек….“
По това време императорът пристъпи към големия прозорец на своя дворец и погледна към площада. Той видя работниците, чиновникът, продавачите, купувачите, деца и възрастни и си помисли, колко хубаво би били всеки ден да си на чист въздух, да се знимаваш с физически труд, да работиш някаква работа или да бъдеш просто скитник, и съвсем да не мислиш за политика и други подобни сложни въпроси.
– Какъв спокоен и обикновен живот имат тези прости хора, – казал си той. – Колко са щастливи!
Често се случва да си мислим с наслада, че би било много по-добре, ако сме родени в друго време, в друга страна, при други родители. Но в тъканта на вселената, всеки един от нас е на мястото си.
А да изживеем даденият ни живот щастливо е по силите на всеки.

Това устройство се нарича Piamo и с право може да се счита най-малката кафе машина в света. Крехката компактна кафеварка приготвя чаша еспресо за около тридесет секунди.
Изненадващото в това устройство е, че няма никаква електроника. За да си приготвите кафе ви е необходимо кафе, вода и микровълнова печка.
Разработчиците твърдят, че Piamo може да бъде идеална за всеки, който работи в офис.
Технологията е много проста. Сипвате кафе в специален резервоар, наливате вода в специално място за това, затваряте плътно и поставяте съда в микровълновата фурна в продължение на половин минута.
След това изваждате Piamo от фурната и в чаша изсипвате полученото ароматно кафе.
Тази кафеварка е разработена от немската компания „Gemodo coffee GmbH“, която се занимава с изграждането на алтернативни устройства за приготвяне на топли напитки.

В Бразилия бездомният Фабио Ригол живее в гробищата в Сао Пауло и прекарва в криптата, където е погребан негов приятел. Местните жители го нарекли Попо.
Скоро хората забелязали, че всяка вечер един мъж отива на гробищата. Оказало се, че Попо живее там вече 13 години.
Преди това работел в офис, имал семейство и жилище. Но се появили проблеми свързани с наркотиците. Тъй като бил зависим от дрогата, бил уволнен от работа, а близките му го изгонили от дома.
Ригол разказва:
– Помня, че в този ден валеше силен дъжд. Разхождах се по улиците. На следващия ден се събудих на пода в криптата.
В криптата, където се е установил да живее Попо, има десет рафта. На един от тях лежи приятелят му, който е починал преди 5 години.
– Аз бих искал да се върна в света на живите, да живея в дом, да ходя на работа, – казва бездомника. – Ако има за мен такъв шанс, веднага ще се възползвам.
Ригол за 13 години е видял много погребения и познава всеки гроб. Понякога той отива и гледа новия надгробен камък, опитва се да намери познати.

Граничното коли на име Мисти, от графство Камберия в северната част на Англия, се занимава делопроизводство в кантора по продажба на природни камъни. И при това кучето само се е научило на това.

Животното от 9 години живее там. Докато е било още малко кученце неговата стопанка Елейн Прикет го взимала с нея на работа.

Когато пораснало, колито знаело всичко за работата в офиса на кантората. Вече 5 години, косматата администраторка среща клиентите и отнася в зъбите си поръчките им в офиса. Не по-малко внимателно и учтиво Мисти носи кредитните карти и фактури.

Най-хубавото при нея е това, че никой не я е дресирал, кучето само е почнало да подражава на хората. Може за това породата се счита за една от най-умните.

И сега сътрудниците във фирмата не могат да минат без услугите на косместата помощничка.

Мисти и нейната стопанка за прослужените години във кантората могат и да се пенсионират.

Жителят на Ню Йорк Джордж С. Паркър е бил един от най-дръзките мошеници в историята на САЩ.

Той добре заработил като продавал на туристи забележителностите на града. Това съвсем не е шега.

Паркър е успял удачно да „продаде“ Статуята на свободата, Madison Square Garden, Метрополитън музей и Бруклинския мост.

Той не само се опирал на наивността на хората, но имал „офис“ и документи за собственост на обектите за продажба, разбира се фалшиви.

Той е бил осъден за измама три пъти, последния път е било през 1928 г. и е осъден на доживотен затвор в Синг Синг, където умира през 1936 година.

Историята на Паркър влязла в американската поп култура, където и до сега живее „мотото“ : „Ако смятате, че имам мост, защо да не ви го продам?“