В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

На един генерален директор фамилията била Царев, а прякорът му съответно бил „цар“. Преди Нова година той дал на работниците си гола заплата. Какво да се прави, клиентите се оплаквали от трудните времена, не им привели навреме парите. Но генералният директор обещал по-късно да компенсира нещата.
След един месец генерлният директор отново събрал всички работници. На маста стоял куп пликове и казал на присъстващите:
– Преди Нова година не можах да ви дам бонуси към заплатите и вие знаете поради какви причини. Но аз държа на думата си, за това получете обещаното сега. За да разберете, че сте ми много скъпи и никога няма да ви изоставям, ви давам два пъти повече от обещаното. Надявам се правилно да оцените това и в трудно време да не ме зарежете….
За няколко минути хората в офиса зашеметени мълчали. Изведнъж от последния ред се раздал треперещия глас на инженера по сантехниката:
– Боооже, Царя пази …. Сиииилен, държаааавен ….
Стените на помещението се разтресли от дружен смях.

Мръсния въздух в затворени помещения е една от причините за болестите при хора. Нашите тухлени и бетонни къщи постоянно отделя токсични химикали, например формалдехид. Въздухът също трови бактерии, плесени, прах и въглероден двуокис, образуван в близост до работеща плоча.
За щастие, имаме стайни растения, които решават някои от проблемите, свързани с лошата вентилация на закрито.
Такава е стайната хризантема.
Това растение е един от любимците на NASA. Именно тези цветове се използват за пречистване на въздуха в офисите на космическата агенция. Те ефективно абсорбира амоняк, бензен и формалдехид от въздуха в стаята. В допълнение, това цвете не е много скъпо, което го прави идеално за цветни лехи в двора на частна къща.
Растение с подобни функции е хлорофитумът.
То е обикновенно и невзискателно растение, което не се нуждае от специални грижи. Широко е разпространено, така че можете да си вземете няколко стръка от съседите.
Освен това хлорофитумът ефективно поглъща всички химикали, които пръскате, когато почиствате апартамента си.

Каквото и да правите, работете като за пред Господа, а не за хората.
Вашият шеф е Исус.
Какво е важно във работата на един човек?
Първо, вие ще имате по-добра нагласа за работа си, след като разберете, че без значение къде работите или за кого работите, реалният ви шеф е Исус.
По-лесно е да бъдете ентусиазиран за работата си, когато спрете да мислите: „Правя това за шефа ми“ или „Правя това за заплата“ и започнете да мислите така: „Правя това за Господа.“
С това разбиране, можете да направите всичко – от тичане във фирмата до миене на съдове – и да го превърне в акт на поклонение.
Второ, включвайки се в работата на богослужението, започвате да трупате кредити за рая. Докато работите за Бога, вие правите вечни депозити за рая.
Това няма значение, дали сте с прахосмукачка и чистите килими, ремонтирате автомобили, служите в армията или работите в офис, всяка работа може да се превърне в акт на поклонение, ако го направя с ентусиазъм за Бога: „И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава“.

Два пъти да пресечеш с плуване Ламанш,от Дувър до Кале и обратно, се е отдавало на мнозина, но абсолютният рекорд на тази дисциплина принадлежи не на мъж, а на жена.
Холандката Ирен ван дер Аан е проплувала пролива между Франция и Англия за 18 часа и 15 минути.
Не веднъж мъже са се опитвали да подобрят този рекорд, но за сега това не се е отдало на никой. Най-доброто мъжко постижение е 21 часа и 37 минути.
Ирене е интериорен дизайнер. Занимава се със декорация и консултиране на клиенти Тя  съветва хората как да подредят домовете и офисите си. Да станат по-ярки и организирани по начин, който отразява тяхната личност.
Но сърцето на Ирене е насочено другаде, към откритите водни пространства. За това говорят множеството ѝ участия в състезания в открити води.