Момчето слушаше безмълвно и следеше движенията на баща си. Мъжът се върна няколко крачки назад, погледна благо сина си и каза:
– Ти си моята градина, в теб виждам осъществени всичките си мечти.
Усмихна се, унесен се в размисъл, а после продължи:
– Може би е нормално един баща да вижда в детето си невиност и доброта. Но ако можеш, сине мой, ти сам да съзреш това в себе си, независимо с какви ужаси и разруха ще се сблъскаш, ще започнеш да вярваш, че и най-малкото късче красота, което откриваш тук или там е отражение на небесните селения. Те наистина съществуват. Достатъчно е да се потопиш в мечтите си и да позволиш на доброто да изплува в теб.
Бащата хвана сина си за ръка и двамата тръгнаха към параклиса.
Денят бързо просветляваше. Слънцето пробиваше през изтъняващата мъгла. А пред очите изплуваха цветя, колебливо изникнали, из под несигурната ръка на художник.

На теория знаем всичко за миражите. Учените могат да разкажат всичко за появата им. Но да се видят на практика не е много лесно, поради факта, че миражите не се появяват при поискване. Тяхното появяване е непредсказуемо.
Господарката на този мистериозен феномен според легендата е Фата Моргана, митично същество, което живее на дъното на океана и заблуждава пътешествениците чрез призрачни явления. Необикновеното явление на миражите с характерния изкривен образ на предметите също се казва Фата Моргана.
Миражът е оптично явление, което възниква в атмосферата. Това е отражение на светлината между различните слоеве на въздуха, които се различават по плътност.
В историята има примери за такива прости миражи като образ на вода по пътя, в полето или пустинята. Имало е случай, когато множество хора са видели голям град, висящ в небетео.
Миражи хората са виждали още в древността. Най-забележителните описани от тогава са миражите в Палестина, видени от кръстоносците. Ето, например, египтяните са вярвали, че миража е образ на това, което го няма вече  в света нещо, което е съществувало и е изчезнал от лицето на земята.
В планините много рядко, при стечение на определени условия, можеш да видиш „изкривен себе си“ на много близко разстояние. Това явление се обяснява с наличието на „стояща“ водна пара във въздуха.
Интересното е, че най- ярки и ясни миражи не се среща в пустинята, както обикновено се смята, а в условията на краен студ. Аляска днес е едно от най-добрите места за поява на миражи. Там е създадена група по изучаване на това явление, която записва всичко открито в специален дневник.
Във физиката това явление е известно като процес на пречупване, рефракция. При него светлините лъчи се изкривяват от топлата към студената страна. Това се случва приблизително по следния начин: лъчите на светлината идват от небето към земята, а след това се изкривяват и се отласкват от повърхността в страни от очите. Оказва се, че виждаме небето, само че много по-ниско, отколкото е в действителност. А ефектите на движение и преливане са причинени от нееднородни топли потоци, идващи от топлата повърхност.

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.

Един човек бил много жаден и тръгнал към реката. На там се насочило и едно куче. То също искало да пие вода.

Когато животното погледнало в реката, там видяло друго куче. Това било неговото отражение, но то се изплашило.

Кучето залаяло и се отдръпнало, но жаждата му била толкова силна, че то се върнало при реката отново.

Накрая, въпреки страха си, то скочило във водата и отражението изчезнало.

Това послание не е случайно. Тази мъдрост ни предоставя Бог чрез нагледен пример.

Да се противопоставим срещу страха, за да извършим нужното на времето му.