На 30 километра югозападно от испанския град Алмерия може да се види необичайна по размери оранжерия, заемаща площ около 26 хиляди хектара. Тук се отглеждат тонове домати, краставици, чушки, тиквички и други селскостопански култури, наполовина удовлетворяващи нуждите на Европейския съюз със свежи плодове и зеленчуци, които попълват хазната на Алмерия с 1,5 милиарда долара годишно.
Преди 35 години този град в югоизточната част на Испания е бил съвсем различен. Там е било горещо и сухо, като в пустиня. Падали около 200 мм валежи. Никой не е могъл и да си помисли, че на тази пустинна земя може да се получи висок добив. Но тук били докарани тонове плодородна земя и били инсталирани хидропонни системи, които спомагали за ефективно „преобразуване“ на водата и торовете в културите. Появили се парникови ферми и големи земеделски компании.
Условията за работа в парниците съвсем не е комфортна, тъй като температурата надхвърля 45 градуса. За това земеделските производители използват низко квалифицирана работна ръка от Африка и Източна Европа. Приходите на работник са около 36 евро на ден.
Изграждането на такъв голям брой оранжерии има положително въздействие върху местния климат. Вина за това има относително голямо отражение на покривите. Тук в „оранжерийния град“ средната годишна температура се снижава, макар и едва забележимо.

Един човек бил много жаден и тръгнал към реката. На там се насочило и едно куче. То също искало да пие вода.

Когато животното погледнало в реката, там видяло друго куче. Това било неговото отражение, но то се изплашило.

Кучето залаяло и се отдръпнало, но жаждата му била толкова силна, че то се върнало при реката отново.

Накрая, въпреки страха си, то скочило във водата и отражението изчезнало.

Това послание не е случайно. Тази мъдрост ни предоставя Бог чрез нагледен пример.

Да се противопоставим срещу страха, за да извършим нужното на времето му.

28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.

Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Съобщават, че някой е паднал от скеле, но не съобщават, че някой не е паднал от скеле. Последния факт е много по вълнуващ, защото свидетелства, че човек пълен със страхове и тайни е все още чужденец на земята. Това, че човек не пада от скеле, е наистина по-сензационно, освен това е милион пъти по-естествено.

Но не можем постоянно да очакваме от журналисти да наблягат на чудеса. Щастието на човечеството съвсем не става за новини. Журналистите не могат да пишат за всички вилици, които не са откраднати или за всички бракове, които не са разтрогнати от съда. Тъй че пълната картина на света, която ни представят е доста измамна, показват ни само необичайното.

Каквито и демократи да са по убеждение, на практика те се занимават само с едно малцинство.

Знаете ли защо берлинчани наричат телевизионата си кула „отмъщението на папата“?
Високо точно по средата на построената през 1969 г. телевизиона кула в Берлин била поставена топка от неръждаема стомана. Когато слънчевата светлина огрявала този метален балон се появявало отражение във вид на кръст.
Във връзка с това берлинчани дали няколко остроумни названия на тази кула, намеквайки за гоненията на църквата и култивирането на атеизъм през годините на съществуването на ГДР.
Едно от тях е „отмъщението на папата“. Друго известно наименование е църквата на Свети Валтер, намеквайки за Валтер Улбрихт, който в продължение на 20 години ръководи ГДР.