В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.

Joel Chaney аспирант от Нотингамския университет във Великобритания е намерил начин за преработване на бананови остатъци, стебла и клони в екологично гориво. Ученият смята, че брикетите получени от пресованите остатъци на бананите ще премахнат необходимостта  жителите на Африка да изсичат горите и да губят време за събиране на дърва за огрев, съобщава ВВС.
Тази идея за превръщането на бананови остатъци в екологично гориво е дошла на Chaney  по време на пътуването му в Руанда. В тази страна, както и много други в Африка, бананите се използват не само като универсална храна, но също така и като суровина за дестилиране на алкохолни напитки.
Лошото е, че остават обелки, листа и клони, които не са добри за изгаряне в печка. Те изгарят като слама, много бързо и на такъв огън не може да се приготви дори и храна. За поддържане на огън в домовете си жителите на Руанда, Танзания и Бурунди в 80%  от случаите използват дървета и храсти.
Връщайки се от Африка във Великобритания Joel Chaney започва да експериментира с превръщането на отпадъци от банановите плантации в екологично и евтино гориво.
Била предложена следната технология: Остатъците от бананите, листата и клоните се смилат в еднородна смес, където обелките на бананите действат като клей в получената маса. Към получената каша се прибавят дървени стърготини и се оформят брикети, които след това се изсушават.
Оформянето на брикетите може да става с преса или просто да се приплескат с ръце, придобивайки желаната форма. След две седмици сушене на слънце, получените брикети са готови за употреба. Така полученото гориво е идеален източник, както за готвене и отопление, така и за осветление.
В света много учени опитват да произвеждат биотопливо от почти всички импровизирани материали. Така например в Австралия е било създадено такова гориво от отпадъци на бира. В САЩ производители на месо съвместно с нефтена компания създават биодизел от животински мазнини, а други техни колеги са опитали от остатъци при производство на захар да създадат екологично гориво.
Желанието да не се замърсява и запази чиста природата, ражда нови проекти за екологично и евтино  гориво. Технологиите напредват, но от нас зависи до каква степен ще запазим чиста средата, в която живеем.