Думата проблем често звучи в разговорите ни. Какво представлява той? Това е нещо, с което не можем да се справим, което застрашително виси над нас и ни пречи в живота. От къде в живота ни идват проблемите и какво да правим с тях?
Това е толкова просто. Искате ли малко „магия“?  Наведете раменете, прехапете устни, дайте тъжен вид на очите си и с жален глас  промърморете: „Пробле-е-ем“. Бъдете уверени, че в такова състояние проблема непременно ще ви намери и ще ви донесе още куп такива. Тогава какво да правим?
Изправете рамене, усмихнете се и уверени си кажете: „Проблем няма, защото има решение“. Тогава това, което ни тормози ще ви обиколи  и като види изправената ви стойка и лъчезарната усмивка ще ви напусне.

Проблемът не е в това, което става с нас, а нашето отношение към него!
А ето ви и една притча, която може да ви послужи за размисъл , когато разсъждавате върху проблемите си.
Веднъж при един мъдрец дошъл човек за съвет. В живота му нищо не му споряло и той не знаел какво да направи , за да промени нещата.
Мъдрецът  го поканил да се поразходят и да си поговорят. Те вървели край река с много буйно течение. Мрачните води страшно се премятали и се блъскали с огромна сила в близките скали.
Изведнъж мъдреца попитал: „Отговори ми, ако сега съм  в реката и наоколо няма никой, ще потъна ли?
Без да се замисли, човекът казал: „Разбира се. тук течението е толкова силно“.
Мъдрецът не бил много убеден в това. Той смятал, че никой досега не се е удавил само защото е попаднал във водата. Причината за потъването по-скоро би била в начина на мислене. Ако човек си помисли, че водата е студена и не започне да плува за да се измъкне от създалото се положение, то непременно ще потъне.
Така е със всички неприятности, които достигат до нас. Ние потъваме в тях, защото ги оставяме да се вихрят в мислите ни и ние отново и отново ги преживяваме в съзнанието си.
Осмели се накрая и изплувай над тях. Това е твоя шанс.

Тя бе дребна женица. Времето не я бе пощадило и дълбоко бе врязало браздите си във високото й чело. Винаги бе приветлива и усмихната. Край нея човек се чувства спокойно и добре.
Днес тя разговаряше с мъж на средна възраст. Бели кичури коса издайнически надничаха зад ушите му. Познавах го отдавна. За мен той бе несигурен и неуравновесен човек. Дори, когато започнеше да говори, с мъка изтегляше думите от устата си. Речта му се насичаше от множество „ъ..ъъъ“.
Колко странно. В разговора му с тази жена думите му се лееха леко, самият той изглеждаше въодушевен от това, което споделяше. Някаква скрита енергия бликаше от него и заразяваше наоколо. Не можех да го позная. На какво се дължеше тази промяна?
Тази жена възприемаше този човек по определен начин, за нея той бе добър и начетен мъж. Да, нейното отношение бе причината за превръщането на несигурния и податлив на влияние човек, в уравновесен, знаещ и можещ индивид. Бях изненадана.
Когато започвах разговор с някой човек, който познавах, имах определена нагласа и очаквания от него. Ако бях свидетел на повече отрицателни моменти в живота му, го възприемах като неудачник, човек на когото не можех да разчитам. И това мое отношение, като гъста мъгла обвиваше събеседника ми и той се изявяваше така, както очаквах.
Ако можех да виждам с очите на тази жена, само положителното в човека, това би го променило. Първо биха се изменили очакванията ми, а след това и поведението на съответния човек.
Ето ви и един пример. Когато взимате книга, повест, разказ, статия, стихотворение вашите очаквания са свързани с името на автора. Ако той ви е заинтригувал преди и ви е доставил удоволствие, то с нетърпение четете нещо излязло изпод перото му. Дори понякога ако това, което е написал не ви хареса, просто си казвате, че той е добър, но виж това не му се е отдало добре. Оправдавате го, че не във всичко човек може да успява и причина затова е симпатията, която сте изградили към него. Готови сте да му простите и слабите редове и неритмичните стихове, нали е станал ваш любимец.
Но ако авторът ви е разочаровал с първото прочетено от него, срещнете ли нещо ново от него, бихте го подминали с пренебрежение. Нима човек не се променя? Всеки греши, но падайки и ставайки, той се изгражда и развива. А кои сме ние да му слагаме окови и да спираме подема му.
Променяйки отношението си към хората им влияем. Нека това отношение да е положително, с очакване той или тя да са най-добрите в дадена област и чудото ще стане пред очите ни. Невзрачните, неуравновесените, неудачниците……, списъка може да продължите и вие, се превръщат в силни хора, с ясна и точна мисъл, които отстояват интересите си, знаят какво искат и намират начин как да го постигнат.
Не случайно се казва, че една жена може да въздигне или да срине един мъж и всичко това с едно „обикновено“ отношение.
Ако искаме да видим хората променени около нас, разбира се в положителна посока, трябва да изменим отношението си спрямо тях и то към добро.
Не мечтайте, не искайте, а очаквайте доброто в отсрещния и непременно ще го видите.