Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.

Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!

Много често се срещат семейства, които не могат да се нарекат щастливи. Мъжът и жената не се доверяват един на друг. Това оказва влияние върху интимния им живот. Съпрузите се страхуват да разкажат един на друг за своите сексуални желания и фантазии. В резултат на това идва изневярата.
Отсъства честността в отношенията. Мъжът и жената крият един от друг  парите, подаръците и взаимоотношенията с други хора. Те живеят в страх да не се разкрият предишните им тайни. А тези тайни изведнъж стават явни.
Вместо да се подържат един друг, съпрузите се нагрубяват. В общението им често преобладават унижението и отмъщението. Вероятно сте чували в такива ситуации реплики от вида: „Ти си глупачка! Сядай и мълчи, все едно нищо не разбираш.“ или „Ти си парцал, какво изобщо можеш?“
Мъжът и жената не се вслушват в думите си. Те остават глухи към потребностите на другия. Не забелязват, по-точно игнорират желанията, мечтите, даже болката на най-близкия си човек.
Съпрузите вече не са интересни един за друг. За тях не е важно, как живее, какво прави човекът, с който делят едно легло. Те не знаят какви са преживяванията, болките и разочарованията на другия. Резултата е пълно отчуждение. Чувствата изстиват и семейството умира.
Те никога нямат време един за друг. Не могат да опознаят човека до себе си, за да го подкрепят в труден момент. Те  не създават отношения, които ще се харесат и на двамата. Така попадат в затвора на взаимоотношенията, които сами са си създали.
В отговор получават болка, унижение и разочарование от живота.
Каква печална истина! Такива неудачни семейства има много. И причината за целия им неуспех е, че не желаят да променят нищо в живота си. Разрушените отношения ще се превърнат в руини на униженията, лъжите и разочарованията им. Това може да направи всеки. Но всеки може и да създаде честни и щастливи взаимоотношения, в които да преобладава любовта и радостта.
Хапчето за тези наранени чувства е много просто. Простете си, доверете се един на друг и се обичайте!