Една вечер Надя се разхождаше по улиците. Тя тъгуваше, защото съучениците ѝ се присмиваха за нейната външност.
Всички останали момичета бяха красиви и момчетата тичаха след тях, но никой не поглеждаше Надя.
Изведнъж пред нея се появи странна старица.
– Мило дете, защо плачеш? – прошепнала тя с хрипливия си глас.
– Съучениците ми се присмиват, – Надя тилкова много искаше с някого да сподели мъката си.
– Аз зная как да ти помогна. У дома имам вълшебна пудра….
Старицата не успя да довърши, когато Надя бързо скочи и извика:
– Аха! Ще сложа твоята пудра върху лицето си и кожата мо ще се смъкне! Да не мислиш, че съм толкова глупава? От къде на къде бабичка ще кръстосва улиците нощем и ще предлага „вълшебна“ пудра? Не, благодаря, аз си отивам.
– Стой, момиче, исках да ти дам пудрата, за да я продаваш евтино на твоите съученички. И тогава те ще станат неприятни на външен вид.
На следващия ден Надя продаваше пудра на тези момичета, които я бяха обиждали и ѝ се присмиваха. По лицата им се появиха същите пъпки, както и по нейното.
Да, но това не направи Надя по-красива и приемана от другите. Не отмъщението, а любовта обръща нещата към по-добро.

Първо разберете защо се случва това. Съвсем не оправдавам тези, които правят от другарчетата си „боксова круша“.
Вие можете да се обърнете към учителите и възпитателите, но това не е достатъчно.
Напълно е възможно вашето дете да се заяжда с цел да му се обърне внимание, независимо от последствията.
По-слабите физически деца в училище също понякога са бити. Тогава помогни на детето си да укрепне и да стане по-силно. Насочете го да се занимава с някакъв спорт. Нека сам да се отбранява, а не да се крие в ъгъла, но не със злоба, а да докаже, че не трябва да го закачат.
За да защитите детето си от побойници, трябва да му обръщате повече внимание. Нападат не само слабаците, но и страхливите деца.
Възможно е детето ви да има низка успеваемост, а на урок по физическо възпитание да е „лош играч“. Децата в това отношение са жестоки и не прощават.
Възпитавайте у детето си увереност, интелигентност, чистота и правилно говорене. Това ще му помогне много при неговото израстване.
Не съветвайте детето си непременно да се бие. Не му се карайте за неумението да направи това или онова. Запомнете, ако е слабо детето ви, това може да се преодолее, но ако се озлоби в себе си, това може да доведе до дългосрочно отмъщение за тези, които са го обидили, а това не е добре.

Имамите, които проповядват в Обединеното кралство, нарекли нападението на редакцията на списание Charlie Hebdo във Франция „точно обратното“ на това, което „иска от вярващите мюсюлмани“ пророка Мохамед.
„Няма нищо по-неморално, злобно и обидно за Мохамед от убийство, извършено с цел да се прослави името му – се казва в тази декларация. – Тези, които говорят за отмъщение за нашия пророк,  отитиват далеко от неговото учение. Насилието ражда само насилие, както и тези, които сеят омраза ще я пожънат“.
Според британски имами, въпреки че журналисти и сатиричен седмичник „са позволили да се появи двусмислен образ“ на Мохамед, това не може да обиди „истинските вярващи“ хора. „Пророкът винаги е призовавал само към милост и мир – дори когато той е страдал“, – се казва в изявлението.
Сред подписаните под обръщението към духовните лидери са известните от британските острови Тахир Файяз (Лондон), Мухамед Асим (Лидс), Захир Шабир (Бристол) и други.
Миналата година ислямски духовни лидери на Обединеното кралство също са издали фетва (религиозен указ), осъждаща тези, които отиват в Ирак и Сирия да се бият на страната на екстремистите  от групировката „Ислямска държава“. Според тези лидери, тази стъпка са били принудени да направят поради „значително увеличава на заплаха от тероризъм“ в Обединеното кралство.

Станислав дълго я моли да не се среща с жена му особена сега по празниците. Ирина не се съгласяваше само и само, за да го ядоса. Накрая отстъпи и каза:

– Имам една идея, но за нея ми трябват пари и то много, а колкото до срещата ще си помисля.

Така и не се срещна с жена му. Какво щеше да постигне, ако го беше направила? Единствено да го подплаши. Едва сега разбираше, това, което трябваше да се досети още в самото начало, Станислав никога нямаше да напусне жена си и децата си.

Той просто си бе поиграл с нея. Беше я използвал и се бе позабавлявал с нея. Типичен женкар. Как него усети и не разбра какво представлява. Тя беше заслепена и се остави да я води като наивна глупачка. Най-много се ядосваше, че беше готова да му повярва на всяка негова дума.

В желанието да му спести болката и притеснението, когато забременям отиде и абортира. Трябваше да му каже, вместо да премълчава и да казва, че всичко е наред.

Замисли се за всички мъже, с които се бе запознала. Можеше някой от тях и да обикне, но тя ги бе сравнявала със Станислав и пренебрегна потенциала им.

Искаше ѝ се да го мрази, но любовта не може да се угаси с едно щракване на пръстите или изключване на телефона.

В главата ѝ дойде идея да започне нов бизнес, но и трябваха много пари, за това като „отмъщение“ измисли среща с жена му, за да го накара да поизтръска малко банковата си сметка,

Той разбираше, че това е изнудване, но другото, което можеше да се случи, беше много по-катастрофално за него. Той ѝ даде пари и повече не се видяха.

Крачеше нервно в стаята, а мислите му течаха бързо, като придошла река. „Знам къде греша, но ми трябва малко късмет.  Но аз съм късметлия, имам дъщеря, която е най-доброто момиче на света. Какъв по-голям късмет от този искам. Вярно е, че рядко се виждаме, но сега тя работи здраво, а и скоро ще се омъжи. Навярно трябва да благодаря на Бога, че имам някой, който означава нещо за мен. Тя никога не ми прости, че не опазих котката ѝ. Толкова много страдаше тогава, но аз не ѝ се извиних“.

Мъжът беше обронил глава и тъжно се вглеждаше в мрака.

На другия ден я видя. Това беше неговата Диди. Когато младата жена приближи, той успя само да каже:

– Сигурно си решила да се увериш, че съм жив и здрав?!

– Да снощи доста се колебаех, – каза спокойно тя.

– Но все пак се реши! – възкликна той със светнал поглед.

– Има неща, които исках да разбера ……

– Диди, съжалявам, всичко е такава каша. Съжалявам, че загубих котенцето, което толкова много обичаше. Най-много съжалявам, че загубих теб. Но това стана не защото не те обичах, Диди, …

– Естествено.

– Ти не ми вярваш, но не знаеш какво означава да си пристрастен към нещо, което те кара да рушиш всичко ценно в живота си. Знам, че звучи така, сякаш не искам да поема отговорност, но Диди, аз водя непрекъснато тази борба, наистина го правя или се опитвам поне ….

– Татко…..

– Това е по-силно от мен…. Няма значение, едва ли ще ме разбереш. Не търся и прошка, щом съм такъв скапан човек, макар и твой баща. Съжалявам, съжалявам…….

– О, татко, татко…..

– Искам да ти кажа, че те обичам и че ти си най-важното нещо в живота ми. Щом изляза от тук, ще изкупя вината си, обещавам ти.

Той млъкна, а тя се взря в пропитите му с болка очи. Какво можеше да му каже?

Проблемът не беше в това, че баща ѝ не я беше обичал, а това, че той неумело е показвал любовта си, а тя не беше го добре разбрала.

Ето защо великото отмъщение, което беше приготвила за него и което бе обсебило живота ѝ, се оказа едно недоразумение.