Стенли работеше на 81- я етаж на Южната кула на Световния търговски център, когато видял самолет, летящ директно към него.

Той бързо се пъхна под бюрото.

– Господи, – отчаяно почна да се моли Стенли, – страх ме е. Не мога да направя нищо. Моля Те поеми контрола.

След ужасяващия удар Стенли бе заклещен зад стени от отломки.

Той се молеше и викаше за помощ.

Брайън, който работеше три етажа по нагоре го чу и му отговори:

– Къде си? Идвам при теб.

Брайън намери Стенли и двамата през развалините и тъмнината се промъкнаха осемдесет етажа надолу по стълбите.

Те бяха от осемнадесетте оцелели от зоната на удара.

Бог не ни е обещавал избавление във всяка трудна ситуация, с която се сблъскваме, но можем да бъдем уверени, че Той чува молитвите ни и ще върви редом с нас през всичко.

Това е най-големият стратовулкан, вулкан конусът на който представлява редуващи се потоци втвърдена лава и отломки, които се циментират и се превръщат в туфи.

Той се намира в западната част на Гватемала, близо до град Кетцалтенанго. Има надморска височина – 3772 метра.

Първото изригване е започнало преди около 30 хиляди години. Първото зарегистрирано изригване е станало през октомври 1902 г. Този вулкан е бил бездействащ в течение на 500 години.

Изригването е унищожило едната страна на вулкана. Били изхвърлени около 5.5 кубични километра от вулканичен материал. Експлозията била чута на 800 км в Коста Рика. Стълба от пепел се издигнал на 28 км. Загинали около шест хиляди човека.

На изригването на вулкана Санта Мария, един от трите през XX век заедно с изригванията на Пинатубо през 1991 г. и Катмай през 1912 г, е бил присвоен коефициент на експлозивност 6.

Днес този вулкан носи в себе си голяма потенциална опасност. Във всеки момент е готов да се разрази с грохот и тонове изригвания от кратера.

ViviSat съвместно с U.S. Space и Orbital ATK е излязла с идея как да се реши проблема с космическите отпадъци. Компанията възнамерява да задуши проблема в зародиша му, разработвайки апарат за продължаване на полета – Mission Extender Vehicle или MEV.

Очаква се, с помощта на MEV да се увеличи срока за живот на спътниците с 15 години. С това удължаване на живота, спътникът няма да се мотае на орбитата под формата на боклук и операторът няма да изпраща нов спътник.

Апаратът MEV може да продължи живота на спътника, като  му осигури допълнителен енергоизточник и устройство за контрол на полета, които са необходими за работата му.

MEV използва набор от датчици, за да се скачи със спътника и да установи контакт с него. Системата за скачване на MEV е разработена така, че да бъде съвместима с 80% от действащите спътници.

След прикачването, MEV технически обслужва спътника според нуждите му. След като MEV приключи със задачите на дадения спътник, апаратът се откачва и отлита към следващия.

Това не е първият проект за намаляване на космическите отпадъци. Други изследователи са разработили космически кораб, който“яде“ боклука и магнитната мрежа, която улавя отломките.

През 1985 г. с помощта на руската ракета „Циклон-3“ бил изведен в орбита „Космос 1666“, електронен спътник – „заглушител“ на радиотехническото разузнаване, сходни по дизайн с ракетата „Сатурн“, използвана от НАСА.

Изстрелването беше успешно и „Космос 1666“ бил изведен в орбита. Но последната степен на ракета „Циклон-3“ не изгоряла, а останала да лети около Земята.

След 28 години, облакът от отломки от частта от „Циклон-3“, станали още по-опасни, отколкото преди.

През 2013 г над Индийския океан малкият еквадорския спътник Pegaso се сблъскал с останките, обграждащи „Циклон-3“.

След сблъсъка поради несъгласуваност на антените, спътникът изменил орбитата си. Той започнал да се върти бясно и от него не можело да се получат съобщение или да се изпратят данни.

Три месеца след инцидента Еквадорската гражданска космическа  агенция EXA е заявила, че Pegaso е завършил своята мисия.

Миналата година, на Земята буквално е паднал дъжд от космически отломки. Повече от 600 фрагменти от ракети, сателити и други космически кораби са се устремили към повърхността на Земята през 2014 г., но са изгорели в атмосферата изцяло или частично.
Падналите космическите отпадъци през изминалата година са били много повече, отколкото преди. Това е обусловено от слънчевата активност, която е повдигнала границата на земната атмосфера, което от своя страна провокира падането на отломки, които са останали в ниските орбити. Такова изобилие падащи отломки, учените все още не са виждали.
Според американски експерти, общата маса на падналия „метален дъжд“ превишена 100 тона. Експертите не уточняват колко отломки от космоса достига Земята, нали жертвите от падащите отломки няма.
В НАСА казват, че благодарение на този „дъжд“ космосът е станал много по-чист. Независимо от това, че общата маса остарели вече сателити и фрагменти от носители, въртящи се в орбита през последните 10 години се е увеличила значително, от 5 хиляди до 6,7 хиляди тона.