Един ден пътешествайки по страната, Хинг Ши пристигнал в един град, в който в този ден се събирали най-добрите майстори по живописта и си организирали помежду си състезание, за да се избере най-добрият художник на Китай.

Много изкусни майстор взели участие в този конкурс, множество картини представили те пред погледите на строгите съдии.

Конкурсът вървял вече към своя край, когато съдиите изведнъж се объркали. Те трябвало от останалите накрая две картини, да изберат най-добрата.

Смутени гледали платната. Шепнешком разговаряли, търсейки някакви грешки. Но колкото и да се стараели, не бил намерен нито един недостатък, никакво отклонение, които можело да решат изхода на конкурса.

Хинг Ши наблюдавайки ставащото, разбрал затруднението им, излязъл от тълпата и им предложил помощта си. Когато в странника познали известния мъдрец, съдиите с радост се съгласили.

Тогава Хинг Ши отишъл при двамата художника и им казал:

– Майстори, вашите картини са прекрасни. Трябва да призная, че в тях не намирам никакви недостатъци, како и съдиите. Затова ви моля честно и справедливо да оцените работите си, а след това да назовете недостатъците им.

След дълго оглеждане на картината си, първият художник отровено признал:

– Учителю, както и да гледам картината си, не мога да намеря в нея недостатъци.

Втория художник дълго мълчал.

– Ти също ли не виждаш недостатъци в своята картина? – попитал Хинг Ши.

– Не, просто не съм уверен, с коя от тях да започна, – честно отговорил смутеният художник.

– Ти си победител в конкурса, – казал с усмивка Хинг Ши.

– Но защо? – възкликнал първият художник.  – Нали аз не намерих нито една грешка в работата си! Как може да ме победи този, който е намерил в у себе си множество такива?

– Майстор, който не може да намери недостатъци в работата си, е достигнал края на своя талант. Но този, който може да забележи недостатъци там, където другите не могат да намерят, още може да се усъвършенства. Как мога да връча наградата на този, който е свършил своя път, а не на този, който е постигнал същото, но продължава по своя път? – отговорил Хинг Ши.

За еврейското богословие е характерно очакването на Месия. Юдеизмът учи, че ще дойде Спасител, който ще помогне на еврейския народ да изпълни своята крайна цел.

За съжаление, много хора, в хода на цялата история на еврейската религия, използвали това очакване  за собствена изгода.

Ярък пример за това е сабатианството, отклонение от юдеизма, което е основано през 1665 г. от Шабтай Цви, който се обявил за месия.

Изгонен от своя роден град Смирна, Цви пътешествал по целия Близък Изток, привличайки последователи. В крайна сметка Цви приел исляма, а сабатианството прекратило съществуването си.

Но дори и след това, той оставил редица последователи, които продължавали да вярват, че Шабтай е бил месия.

Сектата е съществувала до 18-ти век, проповядвайки мистичен подход към еврейския живот.

Вера наскоро бе станала християнка. Тя негативно се отнасяше към хората, който, според нея, малко прибързано приемаха Исус Христос за свой Господ.

Вера беше умна млада жена и очакваше първото си дете.

Един ден тя отиде на преглед. Там чрез ултразвук акушер-гинекологът наблюдаваше как се е развил плода и дали има някакви аномалии.

– Днес имах много пациентки, – каза лекарят, – но вие сте първата без някакви отклонени в развитието на детето. Всичко е наред и с вас.

Тогава Вера му заяви категорично:

– Това е така, защото живея с Бога!

Лекарят замълча за малко, а след това коментира:

– Ааа, значи без мъж!….

Често наблюдавах „зимата“ през декември месец и се питах: „Какво става? Май времето се е объркало. Няма сняг, не е още студено. Нима Нова година ще срещнем  без сняг?“

Някой ме подсети и аз отворих поемата на Пушкин „Евгений Онегин“.

И ето какво намерих там в 5 глава:

В тот год осенняя погода
Стояла долго на дворе,
Зимы ждала, ждала природа.
Снег выпал только в январе
На третье в ночь.

Пушкин е същински гении. Новата версия на тези стихове се явява нашата зима, с малко отклонение.

Припомнете си кога завали първия сняг при нас. Това направо е невероятно!

Понякога на психиатрите им е трудно да определят, какво точно става с пациента им.

Работата е там, че психиатрите освен с обичайните психически разтройства се сблъскват с невероятни отклонения.

Най-невероятното психическо разтройство е синдромът на Мюнхаузен.
Това отклонение се нарича още „възпаление на хитростите“.

Човек имащ такъв синдром постояно се прави на болен. По този начин той се опитва да предизвика съчувствие в околните.