Един човек страдал от клаустрофобия, но той трябвало да пътува с влак, който непосредствено след гарата навлиза в дълъг тунел.

Къде трябва да седне пътникът, за да прекара по-малко време на тъмно?

Е, какво чакате? Помогнете му!

Ако вие имахте подобни проблеми, вероятно щяхте да измислите нещо, за да се отървете по-бързо от затвореното пространство в тъмното пространство.

Ще ви подскажа малко. Помислете как се движи влака, като тръгва от гарата и веднага влиза в тунела?!

Не се измъчвайте, ако нищо не сте измислили. Предлагам ви …

Отговор: Най-добре е пътникът да си купи билет за последното място на последния вагон. Ако влакът набира скорост, отделяйки се от гарата, първият вагон ще бъде в тунела най-дълго време.

Този списък е съставен през първи век преди новата ера. От тогава до наши дни са се опитвали стотици пъти да го редактират, но въпреки всички усилия той си е останал непроменим.

Какво съдържа този списък?

Какво затруднихте ли се? За да се досетите, трябва да имате знания за историята на древните народи.

Трудно е нали? И аз не се досетих  🙂

Отговор: Това е списъкът на седемте чудеса на света: Хеопсовата пирамида, висящите градини на Семирамида, статуята на Зевс в Олимп, храма на Артемида в Ефес, мавзолея на Хиликарнас, Родоския колос, Александрийския фар.

Страхувате ли се да правите грешки? А защо да не ги правим?

Когато правим грешки, ние се учим на нещо ново, което не сме знаели до сега.

Ако признаваме грешките си, това ще ни помогне да се замислим и да поправим поведението си. Само ако нищо не правим, можем да не грешим, но понякога бездействието може да доведе до грешка.

Колкото повече опитваме и грешим, толкова по-бързо се учим, а това ни прави щастливи и удовлетворени.

Повечето хора няма да престанат да ни харесват или да ни се ядосват, че грешим, защото всеки осъзнава, че и той греши. Странно, но понякога се чувстваме неудобно край „идеалните “ индивиди.

Какво добро може да произлезе от една грешка?

Някои неща по-добре се усвояват, чрез допускане на грешки и учене от тях. Но нали така сме се научили да говорим, да ходим и хиляди други неща. Ще се откажете ли от такъв растеж?

Може да се окаже, че вашите несъвършенства и гафове са някои от най-големите ви активи.

Не се отказвайте от способността си да грешите , защото тогава ще спрете да вървите напред.

Представете си за момент само, че вие сте идеални, тогава няма нужда да учите, животът ви е лишен от предизвикателства и удовлетворението за овладяване на нещо, за което се изискват определени усилия. Това е все едно да знаете всички отговори и да печелите всяка игра.

Всеки проект ще има успех, защото всичко в него е направено правилно. Разговорите с хората няма да ви дават нищо ново, тъй като вие вече всичко знаете.

Как бихте се отнасяли към човек, който е безгрешен и знае всичко? Това не ви ли звучи самотно, скучно и отблъскващо?

Веднъж при един старец се отбил беден пътник, който го попитал:

– Защо, когато отивам в някой беден дом, там ме обичат, хранят ме, грижат се за мен и ми дават подслон, а когато минавам край богата къща всички извръщат поглед от мен и се стараят да не ме забелязват? Защо така всичко е устроено, едни да отделят от нямането си, за да го споделят със най-изпадналите, а други от изобилието си не дават и малка част?

Замислил се старецът. След това отговорил:

– Иди до прозореца и кажи какво виждаш?

– Виждам небето, как дърветата шумолят, а децата играят, – отговорил пътникът.

– Добре, – казал старецът, – а сега иди до огледалото и погледни. Какво виждаш сега?

– Себе си, – отговорил смутено пътникът.

– Ето ти получи своя отговор, – въздъхна старецът. – В края на краищата там и там е стъклото, но добави малко сребро и вече виждаш само себе си.