Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.

Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.

Звучи абсурдно – като се има предвид, че нашето тяло е 60% вода, но някои хора имат алергия към водата.
Тя я пият, а проблема се появява при контакт на кожата с водата. Няколко минути във ваната или под душа и кожата им се покрива със сърбящи червени петна.
За първи път такова състояние е описано през 1964 година. Все още не е намерено обяснение на това състояние.
Причината за развитие на такива алергии може да бъде, например, цитотоксичния отговор на кожата при контакт с водата или утра-високата й чувствителност към водните йони.

Става дума за кражба на пари чрез кредитни карти. Ето как става това.
По телефона ви звъни човек , който се представя за сътрудник на кредитната компания. Задава ви въпрос за покупка на стойност, която не отговаря на наличността в кредитната ви карта. При това ви казва всички данни от кредитната ви карта, номера й, срок на годност и т.н.
Към вас се обръща по име. Знае и адреса ви. Споменатата покупка , за която той говори и  уж нямало достатъчно пари за нея, вероятно не сте направили. за това и отговора ви е отрицателен.
„Сътрудникът от кредитната компания“ иска да докажете вашата „невинност“. А за това трябва да му кажете номера намиращ се на обратната страна на кредитната ви карта, например, там където стои вашия подпис.
Ако назовете този номер, не се съмнявайте, че вече се знаят вашите ключови данни и някой тутакси чрез Интернет ще направи покупка чрез вашата карта.
Ако някой ви звъни и е много настоятелен, кажете, че след малко ще позвъните в кредитната компания, за да проверите случая. Затворете телефона и се обадете на полицията. Служители от кредитната компания няма да ви питат за тези числа, тъй като те разполагат с тях.

Би ми се искало да ви разкажа за учители си по естествени науки, които съм имала в началното, основното и средното училище. Много малко от тях се опитваха да изградят мислещи личности от нас.
Всичко се свеждаше до наизустяване на периодичната таблица на елементите, на формулите за лостовете и наклонените равнини, на фотосинтезата при зелените растения, на разликите между антрацитните и битуминозните каменни въглища….
Нямаше усещане за погрешните идеи, в които хората някога са вярвали.
При лабораторните занимания в гимназията имаше предварително известен отговор, до който трябваше да достигнем. Когато не успявахме, получавахме слаби оценки.
Не получавахме насърчение да отстояваме собствените си интереси, подозрения или съмнения. На последните страници на учебниците имаше неща, които изглеждаха много интересни, но учебната година винаги свършваше, преди да стигнем до тях.
В библиотеките се съхраняваха прекрасни книги, но те не се споменаваха в класните стаи.
Сложното делене се преподаваше като набор правила от готварска книга — без никакво обяснение за това как тази особена последователност от прости деления, умножения и изваждания дава правилния отговор. В гимназията извеждането на корен квадратен се предаваше с благоговение все едно беше метод, даден на хората от върха на планината Синай.
Нашата работа се свеждаше до запомнянето на това, което ни е било заповядано. Получи верния отговор и няма никакво значение, че не разбираш какво всъщност правиш.
Това ни направи неактивни, слабо преценяващи и робуващи на избрана идея. Всяка инициатива бе умъртвявана в зародиша си.
Сега има повече свобода и повече възможности, но какво правим със всичко това?