Една девойка от детството си е запомнила едно правило: „Постъпвай с другите така, като искаш с теб да постъпват“. Тя се стараела да следва това правило в живота си и всеки път в отговор получавала това, което искала.

Но когато се омъжила това правило престанало да работи. Когато искала мъжът й да се грижи за нея, тя старателно се грижела за него и той приемал нейната грижа. Когато искала да й се обърне внимание, тя питала мъжа си за работите му. Той с радост й разказвал за себе си, но изобщо не питал за нейните работи.

Тогава младата жена отишла за съвет при старата си баба. Бабата я изслушала и казала:

– Мила, това правило в семейството не работи, защото мъжът и жената не са еднакви. Те имат различно предназначение. Мъжът е създаден , за да удовлетворява желанията на жената. И когато ти започнеш да се грижиш за него, той смята, че това е твоето желание и ти дава възможност да го правиш. Мъжът не може да чете мислите ти. Той вижда постъпките и слуша думите ти. Така че , ако искаш да се грижи за теб кажи му, а ако искаш нещо да споделиш, не чакай да ти задава въпроси, а му разкажи.

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

Къде на Земята е най-леко?

Навярно, въпросът ви навежда на редица шеги, но на него може да се даде разумен отговор.

Това е напълно обоснован въпрос, ако помислите малко.

Отговор: От всички места на земното кълбо, най-леки са нещата на Екватора. Те с 1/125 тежат по-малко, отколкото на полюсите.

В началото на 21 век ескимосите се запознали с интернет. Наложило се този термин да се преведе на местния език.

Експертите избрали думата ‘ikiaqqivik’ , коато означавала „Пътуване през слоевете“.

По-рано тази дума се е използвала за описание на действията на шаманите.

Когато търсели отговор на даден въпрос за тях се казвало, че „пътешестват през времето и пространството“.

За първи път в пресата се споменава думата „джаз“ 2 април 1912 г.

Дълго време се смяташе, че думата „джаз“ е споменава за първи път на 6 март 1913 г. във вестник на Сан Франциско.

Но през 2003 г., в New York University библиотекарят Джордж А. Томпсън младши е намерен друга информация: във вестник „Лос Анджелис Таймс» от 2 април 1912 г., където се споменава думата „джаз“.

През 1917 г. американското списание «Literary Digest» авторитетно обяснява, че „джаз е музика, която кара хората да се тресат, скачат и извиват“.

Джазът заедно с разпространените форми на негърския фолклор е свързан с пляскане, песни за работа, спиричуълс и блус,. Влезли са и африкански елементи като повтаряне на основния мотив, използване на „повикване и отговор“, спиричуъли и блус.

Има основание да се предполага, че думата „джаз“ се е употребявала още в средата на 19 век като название на екстатично, одобряващо провикване на негрите.

Има много други теории за произхода на думата „джаз“. Например: от френската jaser – бърборене, речитатив, от африканската jaiza – името на определен вид звучене на барабан, от арабската jazib – прелъстител, съблазнител ….

Сред основателите на джаз могат да се отбележат, тромпетистът и певец Луис Армстронг, тромпетистът Кинг Оливър, кларинетистът Джони Додс, пианистът Джели Рол Мортън.