През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.

Веднъж мъж и жена посетили дом за сираци. Целта им била да осиновят дете от дома. В разговор с момченцето, което спечелило симпатиите им, те му изяснили какво могат да му дадат. Отговора на детето ги удивило. То казало: „Ако вие друго нищо не предлагате освен дом, играчки и дрехи, то по-добре да си остана тук.“
„А какво искаш освен всичко това, което ти предложихме?“
„Бих искал да ме обичате!“ – отговорило момчето.
Дори едно дете знае, че играчките,  дрехите и всички нужни блага са нужни в живота на хората, но те не могат да удовлетворят душите им, за това е необходима любов.
Любовта е източник на живота. Този, който не обича,  не живее. Нищо в света така не вдъхновява, както любовта. Тя е печат на всички добродетели, златен венец на всички  дела на човека и най-мощното оръжие в борбата срещу злото.
Основното нещо в живота е любовта. Любовта не може да бъде в миналото или в бъдещето. Вие може да обичате  сега, в тази минута, не по-късно.
Колко малко се иска от човек, за да прояви любов към другите или да направи нещо полезно за тях.

През 1732 година край река Ориноко се събрала огромна войска от испански конквистадори. Те усилено се готвели за сражение с индианците.
Местните племена били въоръжени само със стрели и копия, а испанците владеели огнестрелното оръжие. Поради това конквистадори не се съмнявали в победата си. Но тук се случило нещо непредвидено.
От редовете на индианците се отделили няколко човека. Те държали в ръцете си тигани. В тях горели разпалени въглени. От време на време индианците сипвали някакъв прах върху въглените.
Испанците се смеели на странното „оръжие“, докато не духнал вятър, който изпратил към конквистадорите  ужасен, лютив дим, от който те кихали и кашляли. Строят им бил разстроен, а самите те се разбягали в различни посоки. Тук попаднали под копията на индианците. Надявам се няма да попитате:“ Кой е победил в тази битка“?
Защо на местните племена се отдало да отблъснат такава огромна войска от земите си? Какво било „тайното оръжие“ на  индианците? Много просто, но ефикасно средство. Върху горящите въглени войните сипвали лютив червен пипер.
Не винаги побеждава този, който вярва, че противника му е безсилен пред неговото оръжие. Дори и „незначителният“ прах от лютивите чушки, може да окаже силно въздействие върху събитията и да даде победата на тези, които справедливо защитават земята си.