Тя е великата сила. Не се подчинява на никакви закони. Капризна и благосклонна към онзи, който съумее да я превърне навреме в свое оръжие, а катастрофална за друг, който я е пренебрегнал. Ненадейна, винаги ненавременна, понякога смешна, често трагична, удивителна и нерядко съдбоносна.
Нейно Величество Случайността разби Великата армада и спаси старата Англия. По едно нейно хрумване Блюхер пристигна навреме на Ватерло, а Груши закъсня и Наполеон се озова на Света Елена. Нейните оръжия са коварни и наглед толкова незначителни, че понякога и най-опитните военачалници пропускат да ги забележат.
Тя си служи с вятъра, с подхлъзването на един кон, със спрял часовник, с хремата на един куриер, а после се кикоти над книгите на историците, които отново са пропуснали нейното име, за да припишат всичко на хитроумните планове или на невероятните грешки.

Късно вечерта на тавана се качи крадец. Собственикът на къщата чу над главата си грохот от събаряне на някакъв предмет и разбра, че в дома му има чужд човек. Той не посмя да извика. Предположи, че ако крадецът разполага с оръжие, след като извика, може да бъде убит, преди да притичат съседите.
Вместо да си легне, се престори, че търси нещо в ковчежето с парите. И изведнъж започна да вика:
– А-ааа! Ухапа ме скорпион!
След вика му дотичаха съседите. Сложиха на „лъжливото“ място от ухапването някакви листа, които били добро средство срещу ухапване от скорпион.
– Как си? – попитаха го те, – отровата дали е проникнала дълбоко?
– За отровата не знам, но на тавана има някой, – отговори хитреца. – Погледнете дали е още там.
Съседите хванаха крадеца на тавана. Дълго време след това разказваха за находчивостта на съседа си.

Най-известното оръжие на индианците е томахавката. Те я хвърляли или влизали в близък бой с нея.
Томахавката за тях е била символ на войната. Именно от индианците идва израза „да заровим томахавката“, т.е. да прекратим битките.
Узнавайки за този обичай на индианците европейците го кръстосали с друго оръдие символ на мира – тръба.
За да стане това, дръжката на томахавката направили куха, превръщайки в  мунщук, а чашата на тръбата се намирала от другия край на острието.
Такива подаръци били много нужни за индийските вождове, с които колонистите си осигурявали тяхната подкрепа

Към края на Втората световна война нацистките командири осъзнали спешната нужда да се противопоставят на мишките. В град Гамелне започнала разработка на уникално противомишково оръжие – психоактивен мионеокортикален пулсатор, известен като „гемелската тръба“.

Устройството било проектирано като удължена тръба с фуния накрая, от която при работа излизали звукови вълни с различна честота и амплитуда, засягащи централната нервна система на мишките. Енергията за работа била за сметка на оператора, който духал през специален мунщук от другия край.

За обработка на по-големи територии бил разработен много по-тежък вариант, съсроящ се от няколко по-големи тръби. Той се инсталирал на камион и се задвижвал със специален компресор.

Принципа на действие на „гамелската тръба“ е да създаде лъжлив образ за цел в главата на мишката. При изпитанията устройството дало насока на мишките към река Везер. Те наистина я последвали и се издавили.

Гледам лицата на тези момичета по принуда взели в ръцете си оръжие, за да защитават Родината и семействата си. Много от тях няма да държат рожба в ръцете си и няма да погалят детска главичка, защото ще лежат безжизнени в някой окоп.
И за какво е всичко това? Кому е нужно това изтребление? Нима всеки човек, независимо от националност, раса и вероизповедание, няма право на живот и място под слънцето.
Да врагът е победен, пленен от красотата, но с каква цена?