Американският инженер и програмист Кевин Джил демонстрирал изображение на Марс такова, каквото би могло да бъде в миналото, ако на него е имало живот.
Резултатите от симулациите са поместени в блога на инженера, където той дава кратък коментар за тях.
В основата на триизмерния модел на Джил са данните за топографията на Марс получени от сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“.
Този космически апарат е въведен във орбитата на красивата планета през 2006 г. Съставил е карта на възвишенията и повърхността с разделителна способност 128 точки на градус.
Джил, за да направи своя модел на Марс е използвал обективните данни на сондата, но останалите параметри като ниво на водата, състава на атмосферата и разпределението на растителността, са избрани без научна обосновка.
В окончателното изображение за по-добра нагледност особеностите на релефа са преувеличени 10 пъти.
В днешно време температурата на Марс не допуска съществуването на вода в течно състояние.
Изследванията направени от марсохода „Спирит“ и Опортюнити“, а също и от орбиталните апарати са показали, че залежите на вода се намират под повърхността на марсианската повърхност, понякога на дълбочина няколко сантиметра.
В миналото температурата на планетата е била значително по-висока, което теоретически допуска съществуването на течаща вода и възможност за живот.

Както е известно, Меркурий се върти около оста си много бавно, а се движи по орбитата си неравномерно.
Например, в 8 от 88 дни, орбиталната скорост на планетата става по-голяма от тази на въртене й около оста.
Ако в този момен наблюдател се намира на повърхността на Меркурий, той ще види как слънцето спира и започва да се движи в обратна посока.
Това явление се нарича ефектът на Исус Навиев, библейски герой, който с Божия помощ успял да спре слънцето.

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.

Апаратът се нарича „Дракон“. Той ще направи тридневен космически полет и тестове за скачване със станция. Този полет се разглежда като важна стъпка в развитието на частната космонавтика. Очаква се в близките години подобни кораби да изпращат хора в орбита.
Ако тази мисия премине успешно, то „Дракон“ ще започне да извършва редовни доставки за космически станции. А в бъдеще ще  може да взема на борда си и космически туристи.

Замърсяваме не само Земята на която живеем, но сме започнали да трупаме боклук и в космоса.
Международни космически организации са разработили Кодекс за поведението ни в космоса. Той е свързан най-вече с натрупването на боклук в космическото пространство. Проектът е бил приготвен преди две години и половина от Евросъюза. Към групата на инициаторите са се присъединили и американците.
Кодекса представлява набор от стандарти за изпълнение. Документът е насочен към осигуряване на безопасността на всички свързани с Космоса дейности извън рамките на процеса на разоръжаване.
Проектът е предоставен за разглеждане през 2009 г. на Конференцията по разоръжаването в Женева. Малко след сблъсъка на руския военен спътник с космически кораб за телекомуникации на САЩ. Страните, които са подписали споразумението, се задължават да използват пространството „, при пълно зачитане на сигурността и целостта на обектите в орбита.“
Документът е подписан от всички европейски страни и Русия. Една от последните норми в Кодекса е приета и от САЩ.
„Дългосрочната устойчивост на космическата среда е сериозно застрашена от космически отломки и действията на безотговорни страни“ – каза в изявление Хилъри Клинтън. В документа не се уточнява, за кои действия става въпрос.
Клинтън предупреди, че САЩ няма да подкрепи този вариант на документа, който по някакъв начин ограничи дейността им в космоса, свързани с националната сигурност и способността да „защитят себе си и своите съюзници.“