Самуел Берг бил известен лекар, уважавали го и го почитали.
В своя дневник той е записал: „Ако в очите на хора се оказвам толкова голям, Господ чрез Неговата благодат ми дава да видя, че без Него аз нищо не мога и Той ми помага, но всъщност съм съвсем малък. Той ме използва, но аз съм много доволен от това, защото не върша сам работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без дърварят тя може ли да свърши нещо? Той я е направил, наточил и я използва. В момента, в който дърварят хвърли брадвата, тя се превръща в незначително желязо. Това никога не трябва да забравям!“.
Известен със истинското си благочестие, той понякога попадал под унищожителна критика. Вместо да се противопостави или да прибегне към оправдание, той отговарял:
– Благодаря ви от сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Ще се помолите ли за мен?
Сурови и остри нападки предизвиквал и неговия духовен живот. Неговият отговор бил:
– Благодаря ви за критиката. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам сърцето си и  ме накара да се моля. Тази молитва ме насочва към благочестие, в пълна зависимост от Исус Христос и ми дава желание да общувам с Него.
Готов да признае възможните грешни разсъждения, подчинявайки се на присъдата на другите,  християнина влияе на околните. Представата за непогрешимост свършва със загуба на доверие.
Истинското смирение, не забелязва заслугите си, не изтъква своите изключителни духовни качества.
Облечен в смирение, Бог се яви на човека, а хората облечени в смирение се приемат за богоподобни.

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.

От къде идват отрицателните емоции, като страх, съжаление, завист, ревност и особено ярост?
Те са причинени обикновено от няколко фактора. На първо място желанието да се оправдаваме непрекъснато. Това постигаме, като натоварваме някой с вината за собствените си неуспехи.
Голямо влияние ни оказва и отношението на околните. Психолозите твърдят, че почти всички наши действия са насочени към спечелване на уважение от другите или предотвратяване на загубата му.
Най-лошо от всичко е обвинението. По-точно склонността на хората да набеждават останалите за собствените си проблеми. Обвинението се явява като ствол на „дърво с отрицателни емоции“. Ако се отсече ствола, всичките плодове – негативните емоции умират.
Личната отговорност е най-добрата противоотрова и най-доброто средство за защита срещу отрицателните емоции. Освобождавайки се, вие може да поставите и постигнете всяка цел, в която и да е област от живота си.
Прекратете да обвинявате другите! Точно сега престанете да търсите оправдание за своето поведение! Контролирайте своите емоции! Престанете да критикувате, да се оплаквате и да осъждате другите!
Негативните емоции отслабват вашите сили. Когато се ядосвате на някого, вие позволявате на този човек да контролира вашите емоции.
Всичко е във вашите ръце. Истината е, че никой не се вълнува от това така, както вас ви вълнува.
Нека отправна точка за определяне на целите, е осъзнаването на това, какъв неизчерпаем потенциал притежавате. Следващата крачка е поемането на пълна отговорност за живота си, без оправдание и уговорки. И накрая, след всичко това ние спокойно можем да проектираме собственото си бъдеще.