– От едно се страхувам, – казал един селски ковач,  – да хвърля материал на боклука.
Когато се закалява стоманата, първо я слагат в огъня, след това попада под ударите на чука, а след това се пуска в кофа със студена вода. Много бързо се разпознава нейната пригодност и се знае дали ще се поддаде на закаляване или ще се разбие на парчета по време на обработката.
Ако след един или два опита, че види, че не става, тя се хвърля в боклука и се продава за стотинки на килограм.
Така Господ ни изпитва чрез огън, вода и удар.  Ако аз не се подавам на изпитания, не искам да издържа закаляването или се окажа материал негоден за употреба, страхувам се, че ще ме изхвърли в боклука. Издържайки най-горещия огън очакваме благословение. За това нека ме изпита, та да стана като „злато“.
Святостта се изгражда в страдание. За да се настрои едно пияно е необходимо неговите струни да издържат известно напрежение. Така Бог ни настройва в тоналността на небесната хармония, ако издържим връхлетелите ни изпитания.

Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.

Неуспешен опит за покушение е направен срещу един от учените в НАСА. Причината е отмъщение за загубата на финансови изгоди.
Скоро група учени от НАСА съобщи, че на 23 септември 2012 г. поради необичайна активност на слънцето ще бъдат извадени от строя електрони съоръжения и ще настъпи края на света.
Същите учени месец преди „катастрофата“ съобщили, че са сбъркали в оценката си.
Някои банки планирали през септември да получат максимална изгода. Направили проучване и установили, че всеки трети човек на земята е склонен да вземе заем от банката, за да си купи нещо, което отдавна е мечтаел, като си прави сметката, че като настъпи края на света, няма да връща заема.
Но учените разгласили в Интернет, че на 23 септември няма да настъпи края на света, а това провалило плановете на много банкери. За това един от тях в знак на протест извършил покушение върху учен от НАСА.
Сред толкова безкруполност и мошеничества какво ли ще следва по-нататък?

На пет години е добре да започнеш да четеш Писанието, на десет да го изучаваш. На тринадесет години е добре да упражняваш наученото в правене на добри дела.
На осемнадесет да се ожениш, на двадесет кариера да започнеш, та на тридесет със сила да се сдобиеш.
На четиридесет опит да имаш, на педесет съвет да дадеш, на шесдесет с мъдрост и зрелост да се открояваш.
На седемдесет начело на общност да застанеш, на осемдесет духовна сила да добиеш, на деветдесет със смирение да се изпълниш и от себе си да се отречеш. На сто със съвършена благодат да се сдобиеш.

Когато сметна, че е настъпило благоприятно време, той се наведе към двамата мъже и заговори доверително:
— Голяма, много голяма работа….,— той умееше да сниши гласа си до необходимото, — но каквото ви кажа тук, между нас да си остане.
Нито работата беше голяма, нито бе нужно да се забулва с такава тайна, но Петър, така се казваше „известителя“, знаеше от дълъг опит, че такова думи винаги предразполагат събеседниците. Успя и сега. Двамата мъже кимнаха в потвърждение и наостриха уши.
— Днес минаха двама монаси, — продължи все така Петър. — И знаете ли какво носеха? …..Носеха мощите на света Петка.
— А, това ли било — нехайно рече Пепо и пренебрежително се облегна на стола. Но Тодор прочут с набожността си, каза нетърпеливо:
— Разказвай, разказвай нататък.
Петър се поколеба за миг. Дали да се престори на обиден и да се нацупи, но веднага се отказа.  Това нямаше да му донесе нищо.
— Нима не сте чували коя е света Петка? — продължи все така шепнешком.  — Преди една неделя игумена на нашия манастир сънувал чуден сън. Явил му се Дух божи, целият окъпан в неземна светлина, и с глас на медна тръба му казал: “ Иска ли да облекчи страдащите, да върне здравето на болните?  Тогава отиди на това и това пусто място и там изрови костите на света Петка“. На утрото игуменът повел братята от манастира, поръсил мястото със светена вода и щом копнали, разнесъл се звук на камбани и изведнъж пред тях се появили костите на светицата. И знаете ли какво чудо станало? Едва понесли мощите и насреща им — болна жена. Още от дете краката й били изсъхнали, после и лош цирей ослепил едното й око. Тя помолила за благослов. А те й дали да докосне с пръстите си свещените останки. И щом се допряла до тях, сляпото око на жената прогледнало, болните й нозе се изцерили и тя се изправила на тях.
Петър  без особена мъка съчини тази история, но после осъзна, че Пепо и Тодор бяха яки и здрави мъже, та  трябваше да измисли нещо по-засукано:
— Сто крачки по-нататък — ново чудо. Срещнали един отчаян човек  Някакви шмекери го изиграли, та изгубил всичко  и сега бил решил да посегне на живота си. И на него дали да се допре до костите.
— И веднага в джоба му се появили две кесии пълни с пари — през смях завърши вместо него Пепо. — Или може да са били три, а?
Без да губи самообладание Петър попита:
— И до твоите уши ли стигна разказът за тези чудеса?
Пепо троснато рече:
— И каква костичка ти оставиха тези монаси?
— Ей тази, най-мъничката. — Петър показа кутрето си. — Река от сълзи пролях, за да измоля една костичка да ми дадат. Е, склониха, но ми заповядаха за по-малко от хиляда лева да не я давам.
Тодор се прекръсти набожно, но Пепо се изсмя.
— Искаш ли пък сега аз да ти разкажа една история, Петре? Слушай, тя  по нищо не отстъпва на твоята, ще видиш. Едно птиченце ми каза, че във вторник, когато копаели гроб за баба Димитра там се навъртал и някакъв божи човек. Случило се, че извадили от земята няколко стари кости. „Божият служител“ ги събрал всичките и още на часа ги нарекъл: „Тази ще е от света Филомена, тази — от света Варвара, тази пък… от света Петка…
Цялата злоба, натрупана в Петър, избухна изведнъж. Той скочи, брада му трепереше от гняв, а очите му мятаха светкавици:
— Анатема на онзи, който дръзне да похули слугите Христови…
— По-кротко, по-кротко с анатемите, Петре — рече уж незлобливо Пепо, но имаше нещо в думите му, което подплаши Петър и  той грабна шапката си и набързо излезе навън.