Подобни нетрадиционни методи на изследване включват изучаването на методи за управление на съзнанието и дистанционно въздействие върху човека.
Подобни опити и експерименти са провеждани в СССР и САЩ.
Например, американският проекта MKUltra, разработен под контрола на ЦРУ от 1950 г., прилича много на съветското устройство, генериращо електромагнитни излъчвания.
В СССР са похарчили милиарди долари за финансиране на секретни парапсихологични изследвания. За това е разказал един от учените на Изследователския център за перспективна роботика и науки за околната среда в Щутгарт.
Серж Кернбах в своя доклад „Нетрадиционные исследования в СССР и России: краткий обзор“, базирайки се на различни съветски документи и публикации, за първи път е потвърдил, че в СССР от 1920 година са разработвали и са се опитвали да използват методи за манипулиране на съзнанието. По думите на учения, експериментите, които са наречени „психотронни“ са провеждани върху хора.
Ученият казва, че дори и в Съветския съюз е разработено специално устройство, което генерира и запазва висока честота на електромагнитните лъчения.
Американският проект MKUltra е използвал различни методи за работа върху психичното състояние на хората, както промяна функциите на мозъка, хипноза, изключване чувството за болка, вербално насилие и сексуален тормоз, както и различни форми на изтезания. Имайте предвид, че този проект е бил забранен в САЩ през 1973 година.
В СССР подобни изследвания са строго засекретени, информация за резултатите от експериментите почти няма. Според Серж Кернбах не е ясно дали тази дейност се извършва в Русия днес.

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

Фраза на Фридрих Велики помогнала на шахматистите да получат данъчни облекчения.
През 1982 г. германската федерация по шахмат след многобройни опити в Министерството на финансите, да се признае шахмата като полезен спорт, който има образователна стойност, успяла да получи данъчни облекчения.
Решаващият аргумент бил цитат от писмо на пруския крал Фридрих Велики: „Шахът възпитава склонност към самостоятелно мислене….“.
Края на тази фраза, която федерацията не представила гласял: „…и за това не би трябвало да се насърчава“.

Американския учен Клив Бакстер е направил интересни опити. В тях той е установил, че растенията улавят мислите на хората.
Те „се ужасяват“, ако човек се готви да им причини зло. Например, да ги откъсне.
Руския учен Сочеванов е установил, че между двуседмичен разсад на репички преминава обмен на стресова информация, ако се запали един от стръковете.
Сигналите се предавали с помощта на специални частици.  Всяко тяло, предмет или растение изпуска такива частици. Благодарение на тяхното излъчване много животни намират своя дом, дори ако са били откарани на десетки километри от него или „предчувстват“ наближаващото земетресение.
С помощта на тези частици змиите хипнотизират плячката си, хипнотизатора приспива човека.
Всички явления свързани с обмена на информацията между животните и растенията имат не мистичен, а напълно материален характер,

Не знам дали са щастливци тези, който са се сблъсквали с българското правосъдие преди, но тези които са попаднали под неговите воденични камъни, едва ли им е било много забавно. Освен пристрастността и явния интерес да се защитават интересите на бюрократите, олигарсите и техните слуги, нашите съдии са се отличавали с езуитски садизъм. Създавало се впечатление, че те взимали не само несправедливо решение, но и изнервяли онези, които нямат надеждни връзки с властта. Един от начините да се прави това, са били безкрайните опити за забавяне на съдебните процеси с помощта на многочислени „съдебни механизми“.

Това е можело да се измени само под силен натиск от страна на обществото, но подобни сили май нещо не са се виждали. Да се реформират тези неща е било болезнено и е изисквало повече време.

Такива „белези“ дълго ще развалят бъдещите български съдилища. Един от тях е изключителната дължина на българските съдебни производства. Дори специалистите от Брюксел смятат тази продължителност за дразнеща. Възможно е това да е по чисто обективни причини. Тъй като българските съдии се страхуват да направят грешки и да загубят работата си, предпочитат да протакат и повторно да проверяват фактите. Но за ищците това е малка утеха.

Българите са се научили даже от това да извличат някаква полза. Те се явяват най-активните граждани на ЕС, когато става дума за правата на човека. Сега срещу българската държава се водят около 600 дела заради задържане на дела. И както показва практиката, всичките взети решения не са в полза на София. Средно ищците получават по 10-15 хиляди евро. Трябва да се отбележи, че решенията на Европейският съд по правата на човека се явяват задължителни за България, така че е трудно да се изчисли колко пари губи българското правителство във всичко това. Освен това, „виновните“ съдии формално не носят отговорност.

В София скоро се прие решение, което до някъде реши тези проблеми. Народното събрание прие закон, даващ право на гражданите, при които съдебните дела са забавени поради административна процедура, да поискат финансова компенсация. Едновременно с това били установени и максималните срокове за съдебни спорове, при превишаването им автоматически се дава право за получаване на компенсация. Това намаление на сроковете за разглеждане е два пъти по-малко, в сравнение със съдебните искове в Брюксел, което допринася за изразходването на значително по-малко сили и време, но не решава всички проблеми свързани със съдопроизводството ни, ма какво да се желае още.