Ритуална смяна на стражите в средновековната крепост Царевец, ще стане новата атракция, която ще бъде предложена на гостите на Велико Търново, всяка събота и неделя през летния туристически сезон.
Първото представяне е било на 15 април.
Под звуците на барабани и рогове група от 15 стражници, въоръжени с копия и двама войни със знамена от династията на Асеневци, преминава през Владишкия мост близо до църквата „Св. 40 мъченици“ и спира пред входа на крепостта на площада „Иван Асен Втори“.
Смяната на стражата става  пред първата порта и крепостта Царевец. Атракцията символично се закрива под звъна на камбани от крепостните стени в знак на Асеновци и Велико Търново. В мини спектакъл участват 30 статисти в костюми и с оръжия от Нaциона;ната опера и балет и Музикално драматичния театър „Константин Кисимов“.

В чешкия град Зноймо от 9 до 25 юли се провежда ежегодния музикален фестивал. Тази година неговото мото е „Пърсел, Хендел и бокал вино с английската кралица“. В мероприятието са съчетани „дегустацията“ на изискана музика и благородни вина.
Празника е в стил английски барок и се организира под егидата на известния чешкия цигулар – виртуоз Павел Шпорула и посланика на Великобритания.
Концертите се провеждат на открито в града. По време на всеки концерт на гостите ще се предлагат различни сортове вина. Кое ще бъде повече приемливо за посетителите, музиката или виното,  е въпрос на лично предпочитание.
Освен това в залата на близкия манастир по време на фестивала ще се състои премиерата на драматичната опера на Пърсел „Крал Артур“.

След като завършил работата си над партитурата на „Вълшебния стрелец“, Карл Мария фон Вебер веднага изпратил операта си на Бетховен. Композиторът искал да разбере мнението му за новото си произведение. Колко голямо било разочарованието на Вебер, когато към върнатата партитура била прикрепена кратка бележка. „Господин Вебер съветвам ви повече да не пишете опери“.
От този унищожителен съвет амбициозния Вебер бил огорчен, а той толкова много уважавал мнението на Бетховен.
След време двамата композитори се срещнали. Тогава Вебер се поинтересувал какво толкова не е харесал Бетховен в операта му.
Отговора бил зашеметяващ. Оказало се, че той харесал абсолютно всичко в произведението му, дори го намирал за съвършенно. Тогава Вебер го попитал: „Как да разбирам тогава съвета ви“?
Колко странно, но Бетховен не допускал, че  Вебер може да създаде друго такова грандиозно произведение. И ако това е така има ли смисъл да си губи времето напразно, като се опитва да създаде нещо по-значително.

Името на Верди предизвиква различни асоциации в хората, в зависимост от това дали обичат музиката или тя е само някакъв фон в ежедневието им. Може би при любителите на операта това име възпроизвежда откъси от песента на Херцога в „Риголето“, песента на Алфред от „Травиата“ или романса на Радамес от „Аида“. Музиката му е позната на повечето почитатели на музиката, но малцина знаят с какви превратности е изпълнен живота му.
Композитора е роден в селско семейство. Баща му е бил кръчмар, а майка му предачка. Може би за това е бил толкова упорит и не се е отказвал лесно от мечтите си.
Младия Верди не бил приет в Миланската консерватория, заради лошото свирене на пиано. Много хора на негово място биха се отказали, но той наел частен учител и започнал да се обучава. Каква ирония, само след десет години консерваторията, която не го допуснала да стане неин ученик, се борела за правото да се нарече с неговото име.
Верди имал много остър език, което му помагало при спора с наглите столичани. Дори и в най-трудните ситуации успявал всеки „бемол“ да превърне в жизнерадостен „диез“. Усмихвал се и побеждавал.
След смъртта на първата си жена, той много трудно завършил опера поръчана му от Ла Скала. Операта претърпяла неуспех и той се зарекъл повече да не пише музика.
Приятелите му с хитрост успели да го върнат към музиката. Показали му либретото на „Набуко“ и той увлечен в сюжета, забравил за клетвата си и създал прекрасна музика. Тази опера го направила един от най-прочутите композитори по това време.
Критиците не му прощавали. Те не били съгласни с резките преходи от смешно в тъжно и обратно. Но нима това е лошо? Неговите герои са били популярни още тогава, а и днес не са малко почитателите му. Някои дори напяват мелодии от произведенията му, без да знаят кой е автора им. Такива са „Наздравица“, „Жената винаги е лекомислена“……..
Неговият мелодичен дар едва не бил погубен от Рихард Вагнер. Верди толкова мразел Вагнер, че престанал да пише опери цели 14 години и чак след неговата смърт написва „Отело“. В тази опера няма нито един „шлагер“ и музиката му корено се различава от написаното дотогава. Някои твърдят, че за прототип на Отело му е послужил образа на Вагнер, за това и музиката му на някои места е доста мрачна и подтискаща.
Хубаво е, че Джузепе не се е отказал от музиката, когато не го приели в консерваторията, защо ако това бе станало, днес нямаше да се наслаждаваме на такава прекрасна музика.