Според легендата първият детектор на лъжата в света бил създаден от един индийски жрец. Той поставял заподозрения и едно „вълшебно магаре“ в запечатана стая, като заповядвал на заподозрения да дръпне опашката на магарето. Ако магарето започнело да реве, това означавало, че заподозреният е лъжец. Ако магарето запазело мълчание, то заподозреният казвал истината.
Старейшината намазвал тайно със сажди магарешката опашка. След като заподозреният бъдел изведен от стаята, той обикновено обявявал, че е невинен, защото магарето не е издало звук, когато той го е дръпнал за опашката, но жрецът проучвал ръцете на заподозрения. Ако ръцете били чисти, това означавало, че той лъже.
Понякога заплахата от използване на детектор на лъжата е по-ефективна от самия детектор.
Първото „вълшебно магаре“ в днешни времена било създадено през 1913 г., когато психологът Уилям Марстън направил публикация, свързана с анализа на кръвното налягане на човека. Той открил, че кръвното се повишавало, когато някой изричал лъжа.
Това наблюдение върху кръвното налягане ни връща назад, когато заподозрените бивали разпитвани, а следователят ги държал за ръцете.
С течение на времето станало ясно, че детекторите на лъжата могат да бъдат излъгани. Най-прочутият случай бил този с двойния агент на ЦРУ Олдрич Еймс, който прибрал огромни парични суми от бившия Съветски съюз, изпращайки голям брой американски агенти на смърт и разкривайки тайните на ядрените оръжия, инсталирани в американския флот. В продължение на десетилетия Еймс издържал без никакво усилие голяма серия от тестове с детектори на лъжата.
Същото сторил и серийният убиец Гари Риджуей, убил общо петдесет жени.
През 2003 г. Националната академия на науките в САЩ публикувала унищожителен доклад за надеждността на детекторите на лъжата, в който се изброявали всички начини, по които тези детектори биха могли да бъдат измамени, а невинни хора — заклеймени като лъжци.
Един човек имал куче и магаре.Той обичал повече кучето си и то живеело при него в стаята.
