В началото на 15 век по време на гражданската война в Бохемия вождът на хусистите Ян Жижка, който бил сляп с едното си око, се лишил и от другото си око.
Въпреки това той продължавал да команда своята армия още три години, преди да умре от чума, като не загубил нито едно от сраженията си.
Според един от летописците, последното предсмъртно желание на Жижка било, да се опъне кожата му върху барабан, та по този начин, дори и след смъртта си, да може да въодушевява войските си.

– Здравейте, деца. Темата на днешния урок е „Подкупът“. Кой може да ми каже какво е подкуп?
– Подкупът е паричен еквивалент благодарение, на който на търга избраха именно нашата фирма.
– А какво представлява търга?
– Търгът е шампионат в отделните отрасли по даване на рушвети.
– Браво, юнак! Сядай, шест. Четири за теб и два знаеш къде.
Учителят отвори тетрадката си и каза:
– Нека да запишем условието на задачата. Петър имал 5 ябълки по документи. В действителност имал 3, а по договор 7. Въпрос: Колко ще бъдат ябълките за този, който проверява икономическата дейност на Петър? И следващ въпрос: Влияят ли родствените връзки на корупцията? Дончо отговори.
– Не съм го научил.
– Седни, петица.
– Благодаря ти, татко.
– Кой ще ми посочи пример за корупция в историята? Никой ли не знае? Погледнете „Мъртви души“ от Гогол. Колко книги са отбелязани, че са написани от тази трилогия по документи? Два. А колко всъщност са написани? Един. Къде е вторият. Писателят го е изгорил. Сега може би разбирате защо стаята с новите комп’три е изгоряла? И защо спортната зала скоро ще изгори?
Учителят направи няколко крачки и се обърна към учениците си:
– А сега и последния въпрос: Посочете ми идеалния клон на развитие.
– Нанотехнологиите.
– Защо?
– Защото се изразходват пари за резултати невидими за човешкото око.
– Браво! Не забравяйте да кажете на родителите си да дадат по 100 лева за ремонт на класната стая.
– Пак ли по 100?
– На мен ще ми дадете по 60. Не бойте се! На родителите си ще кажете, че събирам по 100. А сега довиждане.

Тя бе ревностна християнка, която съчетаваше сляпа животинска вяра с дръзки, земни, и типични за безверниците езически мисли и деяния. Накратко, в нея се съчетаваха две непримирими противоположности.
Веднъж се осмелих да я попитам:
— Забелязвам, че ходите много редовно на църква. Сигурно сте добра християнка.
— Че що пък не? — наежи се тя. — Че то от вярата си черпя сила, я! Ако не беше тая вяра, как щях да я карам, толкоз ми е тежък животът!
— Така е — съгласих се аз. — Животът гнети повечето хора. Но забелязвам, че въпреки вашата религиозност доста ви е тежко там, където живеете. Толкова ли са лоши съседите ви?
— А трябва ли да си държа езика, като ги дрънкат врели-некипели за мен? — рече тя разгневено. — То това не може да се изтрае от нормален човек! То не е човешко!
— Разбирам, разбирам — казах помирително аз. — Очевидно те говорят за вас много неща, които не би трябвало да говорят. Но трябва някак да се изтърпи. Нали в Библията се казва, че трябва да обичаме съседа си така, както обичаме себе си и ако ни ударят по дясната страна, трябва да подадем и лявата…
— Библията, та Библията! — избухна тя. — Как не, и аз зная Библията като всички други, че даже и по-добре, – всъщност тя не можеше да чете… – Зная и какво казва Библията. Ами какво да кажем за съседите, дето трябва да ме обичат, а ми се бъркат за всичко, без да им правя нищо лошо. Дано пукнат, дано! Как ще ми го обясните туй? Самата Библия казва „око за око и зъб за зъб“, и аз никога не го забравям. То е в същата книга!
— Права сте — съгласих се аз. — Наистина така пише в Библията. Но Христос друго казва. „Око за око и зъб за зъб“ е от Стария завет. А Христос казва, че неговият закон е нов.
— Няма нужда друг да ми го казва, щото аз си го знам много добре — отвърна заядливо тя. — Искам да знам, нямам ли право да защищавам себе си? Аз винаги се мъча да се спогаждам и все давам назаем сол, кафе, масло, … Сигур нямаше да има по-добра съседка от мен, ако тия, дето са наоколо, имаха повече ум! Свикнала съм на по-добро, преди да дойда тук.
Какво можех повече да й кажа? И замълчах. Мислите й бяха объркани, мимолетни и съвсем езически, подплатени с религиозни догми, които тя не разбираше, но пък се стремеше да ги приложи по някакъв странен начин към тежкото си ежедневие.
Интересното е, че дълбоката й религиозност влизаше в странно противоречие с основните й възгледи и поведение, с внушителните крамоли и изблици на гняв, които представляваха ежедневието й. Изключение правеше само богоизбраната неделя, когато ходеше на литургия и спазваше останалите си религиозни задължения с постоянство, което несъмнена би било похвално за всеки един католик.

На вратата почукал беден странник. Домакина поканил човека вътре, нагостил го и му предложил да преспи в дома му.
–  Кой си ти, бедни човече?
Странникът отговорил:
– Аз съм човек, който казва истината. Където и да отида вечно ме гонят.
След като се нахранили, отишли да спят. Сутринта станали и започнали да се обличат. Бедният странник забелязал, че домакина има само едно око и му казал:
– Ти си бил едноок.
Домакина се разсърдил и казал на странника:
– Ти никъде няма да бъдеш приет и всички ще те мразят, защото не казваш истината на хората, а навираш в очите недостатъците им.
Истина казана без любов, изглежда като оскърбление.

По-напет момък от Малин едва ли ще срещнеш тъдява. Много е добър в танците. А в поклоните няма по-добър в околността. Марга отдавна му бе хвърлила око.
Но за беда зърна тя Марин. От чара му главата й се завъртя. Той носеше елегантна шапка, но спечелваше симпатиите на околните с учтивостта си.
Марга си рече: „Да върви по дяволите Малин. Прав му път. Днес рядко ще срещнеш мъж с маниери, – и замечта се тя. – Виж, Марин, това е мъж за мен!“
Но срещна Марга Ники, а той с усмивката си пленява всеки. Цар е на компанията. Прави разни дяволии, закачките му край нямат, а да те послъже му идва много отръки. Марга бе готова да зареже веднага Марин, беше й дошъл до гуша. И започна тя да копнее по Ники. Мечтаеше със смях и веселба край него да живее.
Един ден Иван се появи. Винаги бе в крак с модата. Имаше стройна осанка и буйни къдрици. И Марга реши на часа да скъса с Ники и да хукне след Иван. Бе открила нов господар на сърцето си.
Така се изнизаха годините. Градина може да се възстанови, но застаряла мома няма да се подмлади. Повехна Марга. Лицето и снагата й загубиха предишното си очарование и никой не я поиска вече за жена.
Тогава се появи Пешо, най-отритнатото момче. Белязан бе, нямаше един крак.
– Ах, Пешо, – възкликна Марга с плам, – харесваш ми много. Ако ме искаш ще съм твоя. Не стой там така, кажи нещо.
Такава е съдбата на тези, които гонят вятъра, а накрая се сещат, че май нещо са пропуснали….