Усмивка, създаваща „аромат“. Външно тя е незабележима, а вътрешно много ярка. Тази усмивка не се изразява с устни, а с очите и цялото лице.

Леко издърпайте нагоре ъгълчетата на устните си, така сякаш ще се усмихнете, но не сте успели да сведете усмивката си до края. Но мислено тя е извършена цялостно.

Дръпнете ъглите на очите и леко повдигнете лицевите мускули, които са директно под очите. Включете вътрешното си чувство на радост, запалете го с очите си.

Сформирайте такова състояние на радост предизвикано по този начин. Направете го стабилно. Научете се да се намирате в него и колкото може по-често го включвайте всеки път, когато сте с хората, особено тези, които харесвате.

След като практикувате известно време, ще усетите как сте станали по-привлекателни и колко много ще се харесвате на хората.

Запалете огъня в себе си и този огън ще запали околните.

Малкият Иван позволява да го държат на ръце само тези, който той харесва. Не знам как децата разбират, но в своя избор те винаги са чисти и искрени пред себе си и околните.
Ако харесват човека стават приятели с него, играят, търсат го, но ако не им допадне, не го допускат до себе си.
Що се отнася до живота ни вече като по-големи, то нашето обкръжение вече е въпрос на престиж. Ти не си много искрен, но ми харесваш защото от теб имам изгода, ти си ми удобен, перспективен, обещаващ и т.н.
Може би децата знаят по-добре какво е любов? Ние забравяме….. Даже не знам на каква възраст… И само, ако нашето приятелство от детството ни премине  през целия ни живот, то става един вид любов. Любовта като чувство всеобгръщащо, прощаващо на всичко, искрено и дълбоко.
Какво можем да научим от децата?
Избирайте хората от вашето обкръжение по сърце и душа. Станете приятели по интереси. Обичайте искрено!