Знаменитият и неуловим зелен лъч е рядко метеорологично явление, което се случва по време на изгрев и залез слънце.
По време на тези периоди, слънчевата светлина минава през големи слоеве от атмосферата и предизвиква ефекта на призмата.
Разбира се, това обяснение не е толкова вълнуващо, колкото морски легенди, които се разказват за това явление. Но трябва да бъдете голям късметлия, за да го наблюдавате.
За да видите зеления лъч, опитайте се да наблюдавате изгрева или залеза на хоризонта в ясен ден. Най-подходящи за тази цел са хоризонтът на океана или прерията.
Зеленият лъч трае само за частица от секундата, така че не примигвайте.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

В океанариум в Англия предали гигантски омар. Животното било голямо и старо за консумация.

По предварителна оценка омарът е на около 60 години. Дължината му е 80 см.

Юни, юли и август омарът е и ще бъде в океанариума, а през септември ще бъде върнат  в океана.

Животното е било хванато близо до Лайм Реджиса, малък град на запад в графство Дорсет. Не могли да го продадът, защото месото му е старо и не е годно за ядене. За това го дали в аквариума.

Омарите могат да живеят няколко десетки години. Самките например, живеят до 55 години. Точната възраст на хванатия омара не може да се определи точно.

Акулите плаващи в океана, много скоро могат да станат ценни, в качеството си на туристическа атракция, отколкото ако плуват в супата.

Рибите трябва да се защитават, като се почне от Австралия и се стигне до Карибските острови. Трябва да се намали улова на тези ценни животни. Като си помисли човек, всичко това се прави, за да се задоволи любопитството на човек, което няма граници и иска да опита супа от акула.

Надявам се хората да разберат, че акулите са ценни не само в чинията.

Наблюдаването на акули от туристи донася 314 милиона долара за година и по прогнози тази цифра ще расте до 780 милиона долара в близките 20 години.

Сега акули в световен мащаб, са „донесли“ доход от 630000000 долара на година и тази цифра се променя, според експертите в Канада, САЩ и Мексико.

В последните години в Палау, Малдивските острови, Хондурас, Токелау, Бахамските острови, Маршалови острови, островите Кук, Френска Полинезия и Нова Каледония са забранили комерсиалното използване на акулите.

Разказват, че един богат шотландец бил призован от пастора си да пожертва за бедните в Глазгоу. Той винаги отговарял по един и същи начин:

– Парите са ми нужни на самия мен.

Веднъж му се присънил сън, че се намира пред Небесната врата и тя е леко открехната. Опитал се да се промуши, но не успял. Започнал да се отчайва.

През това време покрай него минал пастора му и го увещавал да не се бави край вратата:

– Защо не влизаш? – попитал го пасторът.

– Не мога да вляза, в джобовете си имам много пари. На която и страна да се обърна, те излизат от джоба и не ми позволяват да вляза.

– Спомни си как те молих да пожертваш малко от парите си за бедните, ако ме беше послушал сега щеше безпрепятствено да влезеш.

Изведнъж шотландецът се събудил. Той решил да служи на Господа със своето богатство. За щастие, той започнал да прави това, когато все още не е било късно.

Ние нямаме много материални средства, но какво правим с тези, които Бог ни е дал? Нека да запомним, че можем да потънем не само в океана, но и в канавката. Можем да прилепим сърцето си не само към хиляди, но и към 50 лева.