Оказва се, че водопади има не само на земята, но и под водата. Нима е възможно това?
Причината за възниквне на водопади под водата е разликата в трмпературата и солеността на отделни части от океана, а също и пропадането на морското дъно.
На такива места водата с по-голяма плътност се стреми към дълбоините и заема мястото на по-малко плътната водна маса. Така се получава водопад.
Съществуват седем дълбоки водопади, който са огромни по своите размери и са значително по-големи от своите земни братя. Възможно е те да са много повече, тъй като океанското дъно все още пази свойте тайни.
Между Австралия и остров Тасмания има дълбок водопад, който е висок повече от 400 метра и има ширина над 150 километра. В него се изливат 30 000 кубиески метра в секунда.
Руски специалисти са открили в Атлантика под водата много по-голям по размери водопад. За сега той се смята за най-големият на планетата. Водопадът разделя Исландия с Гренландия. На разстояние 200 км ледените води на Северния ледовит океан падат в Атлантическия в четирикилометрова издатина. Там се изливат 56 милиона кубически метра в секунда. Това е 350 пъти повече от обема вода, който има пълноводния земен водопад Гуаира.
Даже са се появили идеи за създаване на подводни електроцентрали. Дали това е фантастика или реалност, времето ще покаже.

Сибирските физици са разработили уникална машина, която улавя златен прах, а с нейна помощ загубата на златододобива ще се намали наполовина.
Разработчикът на устройството Сергей Афанасенко е заявил: „До 70% от златните резерви в земната кора са във вид на златен прах  с размер около 50 микрона, така нареченато „косово злато“, което миньорите не могат да уловят. То буквално „изплува“ от ръцете: годишно само от река Амур в океаните попадат около 8 тона злато“.
Той е обяснил, че разработката в действителност, е центрофуга със специална течност с наночастици. Под влияние на магнитното поле се увеличава плътността на течността в резултат, на което се получава мед или други примеси, които изплуват на повърхността, а златото се утаява.
Центрофугата може да събира не само злато, но и други частици. Така при обработката на отпадъците в артелите е извлечено допълнително 1,5 кг живак.

Учени от САЩ са успели да разшифроват тайствения шум, който в течение на половин век е бил регистриран в дълбините на океана в близост до Антарктида и Австралия.
Сътрудниците на Националното управление за океански и атмосферни явления в САЩ сега с увереност твърдят, че кратките звуци, от една до три секунди в диапазон от 50 до 300 Hz, за първи път зафиксирани през 60-те години на миналия век, са „речта“ на китове от вида малък кит Minke.
Тайнственият шум редовно възниквал по време на австралийската зима и е наречен „крякане на био патица“.

На теория знаем всичко за миражите. Учените могат да разкажат всичко за появата им. Но да се видят на практика не е много лесно, поради факта, че миражите не се появяват при поискване. Тяхното появяване е непредсказуемо.
Господарката на този мистериозен феномен според легендата е Фата Моргана, митично същество, което живее на дъното на океана и заблуждава пътешествениците чрез призрачни явления. Необикновеното явление на миражите с характерния изкривен образ на предметите също се казва Фата Моргана.
Миражът е оптично явление, което възниква в атмосферата. Това е отражение на светлината между различните слоеве на въздуха, които се различават по плътност.
В историята има примери за такива прости миражи като образ на вода по пътя, в полето или пустинята. Имало е случай, когато множество хора са видели голям град, висящ в небетео.
Миражи хората са виждали още в древността. Най-забележителните описани от тогава са миражите в Палестина, видени от кръстоносците. Ето, например, египтяните са вярвали, че миража е образ на това, което го няма вече  в света нещо, което е съществувало и е изчезнал от лицето на земята.
В планините много рядко, при стечение на определени условия, можеш да видиш „изкривен себе си“ на много близко разстояние. Това явление се обяснява с наличието на „стояща“ водна пара във въздуха.
Интересното е, че най- ярки и ясни миражи не се среща в пустинята, както обикновено се смята, а в условията на краен студ. Аляска днес е едно от най-добрите места за поява на миражи. Там е създадена група по изучаване на това явление, която записва всичко открито в специален дневник.
Във физиката това явление е известно като процес на пречупване, рефракция. При него светлините лъчи се изкривяват от топлата към студената страна. Това се случва приблизително по следния начин: лъчите на светлината идват от небето към земята, а след това се изкривяват и се отласкват от повърхността в страни от очите. Оказва се, че виждаме небето, само че много по-ниско, отколкото е в действителност. А ефектите на движение и преливане са причинени от нееднородни топли потоци, идващи от топлата повърхност.

Ураганите могат да бъдат спрени, твърдят учени от Станфордския университет. Те провели компютърни симулации, които показали, че поставянето на огромни вятърни турбини в океана, близо до Ню Орлианс, ще отслаби урагана Катрина с 79 %. Поставяне на турбини в близост до Ню Йорк ще намали въздействието на урагана Сенди с 34%.
Ако такъв проект се осъществи, той ще бъде грандиозен.  За него ще се изискват 78 000 турбини на височина 100 м, с дължина на лопатките 127 метра. Монтажа ще се извърши върху площ от 35 000 кв. м. км и турбините ще бъдат на разстояние 650 метра една от друга.
Всичко това може да изглежда като мираж и лудост, но според учените, тези вятърни електростанции ще се отплати с течение на времето. Освен да отслабват урагани, огромните масиви ще позволят да се закрият опасни за околната среда ядрените и други електроцентрали.
Освен това изчисленията показват, че проектът ще бъде по-практичен.  Властите в Ню Йорк възнамеряват да изградят вълноломи на обща стойност 20 милиарда. За разлика от тях, ветрените турбини не само че са по-ефективни, но могат да донесат и известна печалба.
Поставянето на турбините в океана е обосновано. Първо, ветрове там духат непрекъснато. Второ, особеностите за формиране и движение на бурите ще помогне постепенно да се подтисне силата на бурята в резултат, на което урагана не може да атакува с пълна мощност електростанцията. В лабораторията на Националния център за възобновяема енергия се търси начини за укрепване на кулите и перките.
Разбира се, всички изводи се основават само на теоретични изчисления. Дали този проект има бъдеще трудно е да се каже.