Архив за етикет: огън

1 май – традициите, за които не знаете

images11-ви май, традиционно барбекю, излети и весела почивка. А знаете ли как са празнували преди 1-ви май?
Повечето хора знаят, че 1 май е Международния ден на труда. Много хора си спомнят плакати с лозунга „Мир! Работа! Май!“, знамена, манифестации. За някои от тях това, все пак е празник и носталгия, за други просто допълнителен почивен ден. Но не всеки знае, че 1-ви май може да има няколко „магически “ значения.
Независимо, че нашата планета е дом на много различни народи с техните вярвания и традиции, този ден е отбелязан в много календари.
В нощта на 30 април срещу 1-ви май, е обозначена като “ нощ на вещиците “ или „Валпургиева нощ“. В този ден, всяко зло идва “ в светлината“ и се устройват сборища.
Келтите и друидите нарекли този празник Белтейн, който също още се нарича „началото на лятото“ и “ Маят на Ева“. Родното място на този празник, с право може да се счита Ирландия. Названието на тържествата, грубо се превежда като „брилянтово сияние на огъня“.
Вярвало се е, че на този ден бог – един юноша става мъж и се запознава с богинята на жените, извършвало се е тайнството на ритуала брак. След, което следвала нощ на страсти и зачатие на нов живот. Това символизирало плодородието, прераждането на пролетта в лято.
За тържеството се приготвяли предварително с изпечени курабийки, всички видове сладкиши, запасявали се с вино и сушени билки. С настъпването на здрача, запалвали огньове – символ на слънцето, топлината, светлината, радостта и плодородието. Това бил фар за силите на доброто. Двойки прескачали огньове, държейки се за ръце. Животновъдите подгонвали добитъка си между огньовете, за да го очисти от болест, уроки и да се подобри плодовитостта им. Около огъня се завъртали хора и била възхвалявана богинята на май, призовавайки я да дари топлина и роса, светлина и живот.

Защитени под крилото

В едно село пожар унищожил няколко двора. На следващата сутрин забелязали някаква тъмна купчинка оцеляла до оградата, приличаща на обгорена шапка.
Някой неволно докоснал купчинката и от нея избягали пиленца.
Квачката се опитал да запази пиленцата от огъня, но не осъзнавала опасността. Тя разпростряла крилете си над тях и изгоряла, но пиленцата останали живи.
Така и Исус Христос като „квачка прибира пиленцата си под крилете си“, за да ги защити от Божия гняв. Огън се излял върху Исус на Голготския кръст, но тези, които са се укрили под крилата Му, ще оцелеят.
Кръста на Христос олицетворява силата на Божия гняв към греха, но и безкрайната Божия любов към грешника. Неговата смърт е основа на надежда ни, обещанието за нашата победа.
Исус Христос дойде да спаси грешните хора. Той дойде, за да утоли гнева на Бога, да изкупи хората от Сатана, да триумфира над ада и смъртта. Пред него лежеше само един начин, чрез който можеше да направи това – пътя към Голгота.
Бог наистина ни обич. Голгота е отговорът на тази любов. Човек обича „по заслуги“, а Бог по „благодат“.

Неща, които не можеш да купиш с пари

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!

Ум и богатство

– Щом си толкова умен, защо не си богат? – попитал един човек, които се надявал на своето богатство и не бил уверени много в своя ум.
Ето как отговорил мъдрецът на това:
– Виждаш ли, скъпа дрехо, – казал мъдрецът като се обърнал към бродираната със злато дреха върху питащия, – моето богатство е вътре в мен, а не отвън. Когато твоя собственик заспива, той не взема теб, слугите си, златото си или какво да е друго нещо. Ако на стопанинът ти му се присъни тигър, той бяга уплашен и не търси помощ от слугите си. Умението му да бяга го спасява от хищния звяр. Ако сънува, че замръзва, ще трепери, но няма да може да те облече. Спасява го умението да пали огън. Истинското богатство са нашите способности. Те са вътре в нас, а външно само се проявяват.
Богатият изумен попитал мъдреца:
– Ти си луд! Как можеш да говориш с моята дреха и да не ме виждаш в нея?
Засмял се мъдрецът и казал:
– Така правят повечето хора. Те говорят на телата на хората, но не виждат техния стопанин.

В Сирия ислямисти са убили християнин за носене на кръст на врата

34 – годишният Фади Матаниус Мтах бил нападнат от ислямисти в района на християнското село Мармарита.
Петима въоръжени мъже убили сирийски християнин, след като видели, че той носи кръст на врата си.
Информацията за случилото се е предал свещеник от диоцеза на Хомс.
Двама християни 29-годишният Фирас Надер и 34-годишният Фади Матаниус Матах минавали с кола през село Хомс. Група от петима въоръжени ислямисти открили огън по колата. Когато въоръжените мъже приближили колата, видели на врата на Фади кръст и за това решили да го убият незабавно.
Фирас също получил рани. Ислямистите взели парите и документите, оставайки Фирас на земята ранен заедно с убития Фади, мислейки, че и той е мъртъв.
Фирас успял да избяга от мястото на произшествието и пеша отишъл в град Алмштаейх, от където бил изпратен в болницата в Тарту.
Група християни пренесла тялото на Фади в Мармариту, където местната християнска общност изразила възмущението си от случилото се.