Учител от едно средно училище в град Цюанчжоу от китайската провинция Фуцзян, забранил на учениците да идват на училище с вносни обувки. Даденото решение се аргументира с това, че в училище се идва да се получат знания, а не да се демонстрира благосъстоянието на семейството.

В решението се казва, че поведението на учениците, когато учениците се хвалят със скъпите си обувки и се сравняват помежду си, кой има най-хубавите, е в разрез със скромният начин на живот, който се опитват да внушат на децата в даденото учебно заведение.

В нововъведението има разпореждане, съгласно което, всички учащи се, от следващата седмица, трябва да идват на училище с обувки от местен производител.

Това съобщение било разпространено по социалната мрежа WeChat. Реакцията на родителите не била еднаква.

Някои от родителите намерили нововъведението достатъчно разумно и подкрепили инициативата на училищното ръководство. Те също смятат, че училището не е място, където трябва да се показват модни тоалети.

Друга част от родителите се чудели могат ли децата им да идват на училище с обувки от известни чуждестранни марки, като Nike или Adidas, които се правят в Китай.

Според оценката на Централната телевизия в Китай понякога спортните обувки с китайска марка са по-скъпи от вносните марки.

Така например, в китайския интернет магазин Taobao маратонките на известния производител Li-Ning достига цена 2030 долара, а маратонките с марка Nike можеш да си купиш за 44 долара. Истината е, че обувки от Li-Ning  в същият Taobao могат да се намерят и за 19 долара.

Т.е. принципа „вносна стока = скъпа стока“ не винаги е вярно.

Трябва да се отбележи, че ръководството на училището побързало да обяви, че учителят, който е изпратил съобщение до WeChat на „само отечествени обувки“ не е съвсем правилно разбрал издигнатата от училищното ръководство инициатива.

На премиера на операта „Палячи“ присъствал странен зрител. Той влязъл в залата с прашни дрехи на ездач, високи обувки с шпори …..

По време на антракта Леонкавало пристъпил към непознатия, поклонил му се и вежливо казал:

– Сър, благодаря ви от цялото си сърце!

– За какво? – удивил се странният зрител.

– За това, – казал композиторът, – че не сте довели на моята опера и коня си!

Все повече дизайнери се интересуват от екологията, в резултат на това, отпадъците се превръщат в нови модели на модата.

Така Саша Лорен от Калифорния използва отпадъчни продукти от бактерии, които остават след приготвяне кисело ферментирал гъбен чай комбуча.

Изсушен този материал прилича на изсъхнала кожа. Лорин шие от него изделия на висшата мода – рокли, сака, поли.

В Сицилия след преработка на цитрусови плодове от оставащите, след отнемането на сока, кожа и семена се прави изкуствена прежда.

Малка лондонска фирма помага на филипинските фермери да отглеждат ананаси. От листата на тези плодове произвеждат тъкан, подходяща за шиене на обувки, чанти и калъфи за лаптопи.

За повечето хора постъпването в университета, е един вид стъпка към зряла възраст, прехода от пубертета към зрялост. Но понякога има уникални студенти, които са взели този етап на такава малка възраст, че тях не можем да ги наречем и тийнейджъри.

Учебната програма на университета е доста сложна, дори и за възрастен, а за един десетгодишен хлапак притежаващ удивителни способности е нещо съвсем лесно.

На двегодишният Джейкъб Барнет лекарите поставили диагноза „аутизъм“. Според тях  той едва ли щял да се научи нормално да говори, да чете и да пише.

Джейкъб бил изпратен в учебен център за деца със специални нужди, а след това в класове за корекция на обучението му.

Родителите му забелязали, че опростената програма дразни сина им и те го оставили на домашно обучение.

Когато Джейкъб бил на осем години, майка му го взела от класовете за корекция и започнала да го води на лекции по математика, астрономия и физика в университета.

Изучавайки училищния курс по математика за две седмици, десетгодишния Джейкъб постъпил в университета. и започнал да учи физика на кондензираната среда.

Още преди да постъпи в университета, Джейкъб започна да работи по своя собствена, разширена теорията на относителността. Когато бил на 13 година тази му работа била публикувана и високо оценена от професорите.

На 15 години Джейкъб постъпил в Perimeter Institute for Theoretical Physics в Канада, където защитил дисертация, защитаваща тезата му.

Неговият коефициент на интелигентност е повече от 170 точки. Той е показал невероятните си умения по математика, астрофизика и теоретична физика. Той дори  е предлаган за Нобелова награда!

Не е зле за човек със синдром на Аспергер, който все още трудно завързва връзките на обувките.

Мая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.