В стаята цареше полумрак. В околните домове отдавна бяха запалили лампите. Сашка седеше на стола и безжизнено гледаше в открехнатия прозорец.
– Саше, – извика майка ѝ, когато влезе в стаята, – защо седиш на тъмно? Случило ли се е нещо?
Сашка продължи да мълчи, събрала ръце в скута си, сякаш не бе чула въпросите на майка си.
– Дъще, твоето мълчание много ме тревожи. Какво става с теб.
Сашка се отърси като от някакъв полусън.
– Получих първата си целувка от мъж….
Майка ѝ я погледна изненадано, с дълбоко скрито в себе си притеснение.
– Това се случи при много романтични обстоятелства…..
– Какво си направила? – едва сега възкликна на глас майка ѝ.
– С Емо бяхме далече от залива. Около лодката се виждаха различни на цвят риби. И тогава….
Сашка разказа следното на майка си:
Емо се стараеше и всячески се мъчеше да ме убеди:
– Ако се гмурна още днес ще извадя част от пиратско съкровище.
– Самохвалко, – възкликнах и се засмях.
– Да се обзаложим на една целувка, предложи бързо той.
Не вярвах на нито една от думите му, за това на шега приех.
Той скочи от лодката и се изгуби във водата. По едно време се разтревожих. Забави се много. Помислих, че му се е случило нещо.
Тъкмо се чудех как ще се върна на брега сама, когато той изплува. В ръцете си държеше малка амфора, пълна със сребърни монети.
Помислих си: „Дали предварително не я бе скрил? Но това нямаше значение“.
Майката на Сашка въздъхна дълбоко, но нищо не каза.
– Нали си ме учила да спазвам обещанията си. Загубих облога и му позволих да ме целуне. Трябва да призная, че много ми хареса.
– Ти познаваш ли добре това момче, – загрижено попита майка ѝ.
– Той е красив като Аполон, – каза Сашка с възторг. – Какво да го правя непрекъснато върви по петите ми? Изглежда е влюбен до ушите в мен. Но и аз го харесвам и съм влюбена, но не го показвам.
– Баба ти едно време казваше, че любовта и кашлицата не могат да се скрият.
– Защо става така, когато ни връхлети любовта? Не си мисли, че дъщеря ти е вятърничаво момиче. Тази целувка е само от спечелен облог. Той е по-голям от мен. Ще го накарам да ми признае за всичките си похождения в миналото…
– Уж още нищо няма между вас, а май вече го ревнуваш? – засмя се майка ѝ.
– Знаеш ли какво казва сестра му за него, че ако всичките му грехове трябва да се изпишат на челото му, трябва да си нахлупи шапката до очите, за да не се виждат.
– Е, сигурно не е толкова лош….. щом си го харесала!
– Защо всички смятат, че любовта е грах? Нали Спасителят ни е повелил да се обичаме.
– Ако истинската любов премине в действия, за които Спасителят ни е заръчал да се държим далеч от тях, – каза майка ѝ, – тя губи своята стойност.
Сашка кимна с глава в знак на съгласие и добави тихо:
– Така е!
