Закачалка е отдавна познат домакински прибори. Но нейната история е много по-кратка от историята на облеклото.
Първото споменаване на закачалки е през XVI век. Те са се появили във Франция и са били твърде обемисти със силно заоблени рамене. Смята се, че са били предназначени за военни униформи и дрехи на духовенството.
Дълго време дрехите са се съхранявали в специални сандъци, но в тях се слагали и бижута, запаси от храна и др. Да се намери нещо в такъв сандък е било проблематично. Не всяка кутия е имала отделения за по-дребни вещи.
До края на XVI век хората поумнели и започнали да слагат облеклото вертикално. Така се родил гардеробът. В него можело да се окачат дрехи на забити в него пирони.
Така се съхранявали дрехите до 1869 г, когато О. А. Нортон получил патент за „закачалка за дрехи“.
През 1903 г. Алберт Пархауз измислил закачалка от изкривен тел. Той бил обикновен работник в завод за проводници. Предприемчивият собственик на завода патентовал изобретението му, но самият изобретател останал работник до края на живота си.
Според друга версия закачалки за дрехи е изобретил студент в Бостанския университет Кристофър Кан през 1876 година.
През 1932 г. С. Хюлет започнал да използва картонени подложки при закачалките за дрехи. А през 1935 била приложена и по-долна лента за панталони. Това била идея на Елмър Д. Роджърс.
1935 е годината на раждане на закачалката, която днес е във всеки гардероб, за нея няма граници в разнообразието.
Закачалка може да служи като декорация в дома. Изящните закачалки перфектно се вписват в интериора на коридора и му придават изящество, особено когато се комбинират с други ковани предмети в обстановката.

За безопасността на мотоциклетистите е изработено специално облекло, каска и други предпазни средства, но те не помагат при всички случаи.
Канадския изобретател Режан Нерон смята, че защитата на мотоциклетистите трябва да бъде надеждна. Той е изработил надуваем комбинезон. Изобретението е здраво и много леко.
Костюмът на мотоциклетиста се състои от два слоя. Горният е направен от як, издръжлив материал, подобен на плат за парашути., а вътрешният се състои от еластичен, синтетичен материал.

В случай на авария костюмът се надува като възглавница. При сблъсък с препятствие шнурът съединяващ мотоциклета с водача се изтегля. В резултат на това електрическото напрежение пада, а електронната схема в токата на костюма съединена с 9 волтова батерия се задвижва.

Нужни са само 0,05 секунди, за да се надуе напълно целия костюма.



Еколозите са установили, че синтетични влакна от дрехи, които влизат в канализацията, имат допълнително вредно въздействие върху морската флора и фауна.
Тази полезна техника очиства дрехите, но замърсява океана.
Когато става въпрос за замърсяване на околната среда с пластмаса имаме в предвид предимно битови отпадъци, като торби за еднократна употреба или съдове. Натрупването на такива отпадъци представляват безспорна заплаха, особено когато става дума за плаващи петна в океана с размера на остров.
Но има далеч по-малко видима заплаха. Група изследователи от Европа, Северна Америка и Австралия са обърнали внимание на факта, че повечето текстилни синтетични влакна също са основно пластмаси. При машино пране се отделят микроскопични частици, по-малки от 1 мм. Те попадат в канализацията, а от там в реките и накрая в морето. При едно пране се откъсват повече от 1900 пласмасови микроскопични късчета.
Учените са изследвали 18 крайбрежни района в различни части на земното кълбо и са установили, че малките пласмасовите частици негативно влияят на околната среда. Погълнати от риба и други морски животни, тя може да навреди на здравето им, както и на човека, на чиято трапеза могат да се окажат част от тези морски продукти.
Учените смятат, че производителите на облекло и перални машини трябва да вземат предвид екологичните фактори на околната среда и да се опитат да намалят щетите.

Преди известно време тениските не се считаха за най-модерния тип облекло. Възможността на печатарската индустрия да създава върху тях рисунки измени корено ситуацията.

Това разбира се не е всичко, с което може да се похвали текстилната промишленост. Сегашните тениски са способни не само да радват очите, но и слуха.

По вградените високоговорители може да се чуе не само музика, но и спец ефекти. Управлението й се извършва дистанционо.

Тези фланелки могат спокойно да се изперат, като предварително се отстранят високоговорителите, както е посочено в инструкциите.

В тях са вградени няколко мелодии и песни, но при желание може да се попълни музикалната колекция, ако се вземе изпод плата SD-картата. Неудобно може да бъде само това, че всички файлове трябва да имат име, състоящо се изключително от цифри, в противен случай възпроизвеждането ще бъде невъзможно.

Чрез високоговорителите на тениската може да слушате и собствения си MP3-плейър, за който е вградено гнездо за iPod.