Много хора се оплакват от трудността да вземат решение. Без съмнение не е лесно да направиш избор.От всички възможни алтернативи най-лошата е не тази, която ни кара да вземем решения, засягащи нас самите, а тези които се отнасят до съществуването на другите.
Колко съдии никога не биха изцапали ръцете си с нечисти пари за подкуп, за да задоволи своята алчност, но биха го направили, за да не бъдат убити децата им .
Колко жени не биха опетнили собственото си име за злато и скъпоцености, но са го правили, за да спасят баща, съпруг или брат.
Колко синове биха се пазили от сурови думи или акт на неподчинение към родителите си, но бига ги произнесли и биха го сторили, за да защитят по-малкия и по-слаб брат.
Неподчинението е лошо, не може да се отрече. Но не мога да забравя, когато цар Давид и хората му умирайки от глад, ядоха от свещените хлябове, които са само за свещениците. Те не са били единствените и няма да бъдат и в бъдеще.
Затова ми е трудно да не изпитам съчувствие към онези, които са нарушили закона, не защото са търсили облаги и бляскаво бъдеще за себе си, а защото са били загрижени да помогнат на други и не са виждали, не са познавали или знаели друг начин да го направят.