Ритуалите, обредите и обичаите са неразделна част от културата. Те са не по-малко важни от постиженията на науката или достиженията в изкуство. Най-древните ритуали и обичаи са стигнали до нас през вековете под формата на знаци, суеверия и празнични дни. Всеки от нас малко или много е чувал суеверия от рода на: пазете се от счупени огледала, разсипването на сол,…. Анализът на произхода на суеверията хвърля светлина върху истинската стойност на несъзнатото, живеещо в човека …
Припомнете знаците, в които са вярвали нашите майки и баби, и продължават да вярват: птица или пеперуда влизаща в къщата – знак за наближаваща нечия смърт, да се върнеш у дома преди пътуването и да не се огледаш в огледалото – очаква те неуспех, да срещнеш жена с празни кофи –  ще попаднеш в беда, да поздравяваш предварително за  честит рожден ден – нещастие.
Всеки знак е един вид закон, който трябва да бъде постоянно следван. Почти за всяка беда от суеверие е предложимо едно магическо средство за борба: да се плюе през лявото рамо, да се  покаже език пред огледалото…. Най-простата магическа процедура, извършена с цел да се спаси от зло, вече не се възприема като магическа, а автоматизиран процес, свързани с отслабването или загубата на значението на станалото.
За да се разбере защо нашите предци са се страхували от черни котки и птици влетели в къщата, трябва да обърнем внимание на произхода на символите и тяхната връзка с ритуалите.
По този начин, можем да видим, че голяма част от ежедневните ритуали, вярвания и суеверия са свързани с архаичните представи за пресичане на определена граница. Правилното започване на обред и истинския разговор с неземни същества са били винаги важни за нашите предци, и за това под формата на закони, са оцелели и до днес.

Има туристи, които ни правят лошо впечатление. Нявярно и вие сте се сблъсквали с тях. Трудно възприемаме външния им вид, кресливия им глас, начин на поведение, несъобразено с нашите възгледи и традиции, дрехите, които ни изглеждат неестествено в тълпата от хора.
Често ги наблюдаваме от страни и малко отвисоко, сякаш са истински аборигени, но не осъзнаваме, че и ние понякога ставаме досадни за околните с някои от действията си.
Най-много ни дразнят туристи, които са нетактично любопитни. Те стоят в средата на тротоара и се взират в околните сгради или разгръщат карта в средата на кръстовището. Спират и се оглеждат за посоката към ескалатора и създават хаос край себе си.
Може би е по-добре да ги приемем такива каквито са, все пак те не познават нашите обичаи и начин на поведение.
Кой знае, всеки от нас може да бъде на тяхното място?!

Оригиналността на този музей се крие във факта, че има доста необичайно местоположение за такива сгради – в бившата водонапорна кула. Той е построен и проектиран от каталунския архитект Илдефонсо Серда през 1850 г., и е предназначен за добиване на питейна вода за жителите. След възстановяването му през 2003 г., през май бил открит интерактивен музей във Валенсия, който се намира в близост до парк Кабесера.
Сред експонатите на музея са включени различни шедьоври на световното изкуство, археологически, исторически документи, както и снимки и рисунки. Колекциите са разделени в осем периоди: древноримски; мавритански; епохата на Средновековието; христиански; по време на управлението на династията на Бурбоните; по време на икономическия подем на града; в близкото минало и настоящето.
Представянето на колекциите се допълва от мултимедийни материали, които възпроизвеждат различни събития от миналото и дава възможност на всеки да се потопи в света на значими исторически събития в този провинциален град.
Също така, можете да видите жителите на града, който преди това са живели в този град и дори да общувате с тях чрез иновативните компютърни технологии. За да се изпълни това на практика, в историческия музей на Валенсия има специални автономни кабини, които са оборудвани с монитори и са посветени на различни исторически периоди. Екраните показват филми за различни епохи от живота Валенсия – като се започне от античния период и завършват в наши дни.
Основният музеен експонат е „Машината на времето“, с която можете да се пренесете във всеки момент от историята на града. Музеят е създаден със съдействието на известни историци на Валенсия, така че експозиция на музея, максимално точно представя реалните исторически факти на града в продължение на двадесет и две столетия.
В музея освен постоянната експозиция се представят и временни изложби. Съществува и зона с универсално предназначение, в която се провеждат майсторски класове за обучение, научни събирания, семинари и конференции. Главната отличителна черта на музея във Валенсия се състои в това, че съчетава  древни археологически находки с автентични исторически документи, които са традиционно допълнения към всеки исторически музей.
Всеки турист, който посещава тази забележителност, изпитва уважение към интересна и сложна история на този красив град, а също така разбира обичаите и културата на гостоприемство по всяко време на народите.

Въпреки разпространеното мнение и известната песен на Висоцки, аборигените не са изяли капитан Кук.
Джеймс Кук е загинал при случайно възникнала кавга с хавайците.
Митът за канибализма е възникнал вероятно от неправилното тълкуване на религиозните обичаи на тамошните племена.
Тялото на Кук било изкормено, останалата плът била изгорена, а костите били добре почистени, за да служат като обекти на религиозно поклонение.

Това не е само обричане и празнуване, а също много традиции и обичаи. На някои места у нас все още чупят чинии, отвличат булки, хвърлят букети, пекат сладки, нахлузват оглавници….

Искате ли да узнаете какво правят в други страни?

Мавритания е ислямска република на западния бряг на Африка. Там предпочитат пълните и закръглени булки. Докато болшинството от бъдещи невести в света спазват диета, младоженците пращат бъдещите си съпруги на угояване.

В Шотландия булката я привързват към дървото, по този начин тя доказва, че е готова за брачен живот. И за да не и бъде толкова весело , бъдещите й роднини я замерват с разнообразен боклук и развалени яйца.

В Малайзия членовете на общината Тиндонг забраняват на младоженците да се къпят и да ходят в тоалетната за три „безкрайни“ дни и нощи. Ако младоженците нарушат правилата, жената може да остане безплодна или детето да умре. За да мине всичко, както трябва, на младите им се дава съвсем малко храна и да пият само по една глътка вода.

Във Френска Полинезия роднините правят с телата си „жив килим“, по който младоженецът влиза в дома си.

Страни и необикновени са обичаите по време на сватбените церемонии. Всички те са свързани с някакви вярвания или приети правила.